ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
София 04.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 829/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” А. – гр. К. срещу Решение № 509 от 9.VІІ.2008 г. по гр.д. № 53/ 2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено Решение от 9.VІІ.2007 г. по гр.д. № 174/ 2006 г. на Костинбродски районен съд и е постановено друго, с което, с което “Д” А. – гр. К. е осъден да заплати на М. Р. П. – Е. с фирма ”М” – с. Н., обл. София 2122 лв. – възнаграждение по договор за отглеждане на пилета, със законната лихва от 13.ІІ.2006 г., отхвърлено е възражението за прихващане и делото е върнато за ново разглеждане по иска за изтекли лихви за периода 24. Х.2005 г. – 13.ІІ.2006 г., с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. По процесуалноправния въпрос – като е констатирал нередовност на исковата молба по иска за изтекли лихви, въззивният съд е следвало да остави исковата молба без движение и да даде възможност на ищеца да отстрани нередовността, а не да връща делото за ново разглеждане, което е в противоречие с т. 4 на ТР № 1/ 17.VІІ.2001 г. на ВКС. По материалноправния въпрос: съдът неправилно е квалифицирал като възражение за прихващане оспорването от ответника на предявения иск със сумата 2099.25 лв., която не представлява нито изявление за прихващане по чл. 103 ЗЗД, нито възражение за прихващане по чл. 221 ал. 2 ГПК, а част от направени от ищеца разходи по изпълнение на договора за изработка. Жалбоподателят счита, че съдът е решил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение № 696 от 7.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1911/ 2003 г. и Решение № 686 от 7.V.2004 г. по гр.д. № 1439/ 2002 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. Р. П. – Е. с фирма ”М” – с. Н., обл. София не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което са уважени искове: за 2122 лв. – възнаграждение по договор за изработка, със законната лихва от 13.ІІ.2006 г., като е прието за неоснователно възражението на ответника за прихващане със сумата 2099.25 лв. – стойност на допуснат от ищеца преразход на фураж и делото е върнато за ново разглеждане по иска за обезщетение за забавено плащане на сумата 2122 лв. за периода 24. Х.2005 г. – 13.ІІ.2006 г. Въз основа на уговореното от страните във връзка с отглеждането на пилетата и на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че възложителят дължи възнаграждение по договор за отглеждане на пилета, тъй като изпълнителят е изпълнил задължението да отгледа и предаде кланично месо, а възложителят частично е изплатил следващото се възнаграждение и не е платил сумата 2122 лв. За неоснователно е прието възражението на ответника, че не дължи претендираното възнаграждение, тъй като ищецът е допуснал преразход на фураж за 2099.25 лв., което възражение съдът е квалифицирал като възражение за прихващане. По иска за обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от 24. Х.2005 г. – 13.ІІ.2006 г. съдът е върнал делото за ново разглеждане, за да отстрани ищецът исковата молба, като посочи размера на сумата и внесе държавна такса.
По касационната жалба срещу решението в частта, с която е уважен искът за възнаграждение по договор за изработка:
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил материалноправен въпрос, като се е произнесъл по възражение за прихващане, каквото той не е правил, с което е разрешил въпроса в противоречие с постоянната съдебна практика по този въпрос, изразена и в Решение № 696 от 7.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1911/ 2003 г. и Решение № 686 от 7.V.2004 г. по гр.д. № 1439/ 2002 г. на ВКС. Касае се за процесуалноправен въпрос и няма спор, че съдебната практика, изразена и в посочените от жалбоподателя решения, е смисъл, че възражението за прихващане е способ на защита на ответника, което може да се прави и с неликвидно вземане, като последиците на прихващането ще настъпят от влизане на решението в сила, поради което се касае за евентуално съдебно прихващане, различно от материалното изявление за прихващане, което се прави, при условията, предвидени в чл. 103 ЗЗД.
Разрешеният неправилно от въззивния съд процесуален въпрос може да е важен, но не е съществен за изхода на делото – както и да се квалифицира оспорването на иска от ответника със сумата 2099.25 лв. – стойност на допуснат от ищеца преразход на фураж, това не се отразява на изхода на делото, тъй като безспорно е установено, че ищецът не е допуснал такъв преразход, поради което дължимото възнаграждение не може да се намалява с тази сума. Тъй като не е налице изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК – съдът да се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по иска по чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
По касационната жалба срещу решението в частта по иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за изтекли лихви върху главницата 2122 лв. за периода от получаване на нотариалната покана до датата на предявяване на иска. По формулата главница х дни забава върху
основен лихвен процент
неиздълженото възнаграждение 2122 лв. обезщетението за забавено плащане за исковия период е 89.91 лв. Обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК решението по този иск не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 509 от 9.VІІ.2008 г. по гр.д. № 53/ 2008 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Д” А. – гр. К. срещу решението в частта, с която делото е върнато за ново разглеждане по иска за обезщетение за забавено плащане, в която част определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: