ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
София 07.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 314/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”А” АД – гр. С. срещу Решение от 17. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 731/ 2008 г. на СГС, с което е оставено в сила Решение от 17.ІХ.2007 г. по гр.д. № 7232/ 2006 г. на СРС, 45 с., с което по иска, предявен от Д. , ч. областния управител на О. С. , като пълномощник на МРРБ, срещу Сдружение ”А”, е признато за установено, че последното не е собственик на апартамент № 87, находящ се в гр. С., ж.к. ”М” бл. 47, вх. 1, ет. 11, с оплакване за незаконосъобразност и за необоснованост на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен спор за собствеността върху имота и по процесуалноправен спор за правосубектността и пасивната легитимация на ответника, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че съдът е изложил, че Сдружение ”А”, е правоприемник на учредената през 1967 г. “А. за книгоиздаване и печат на чужди езици ”С”, съгласно решение на Конференцията от 20.V.1997 г. да се впише по ЗЛС съществуващото юридическо лице, като съдът е приел, че тъй като се касае за промяна на правноорганизационната форма на юридическото лице, а не до продължаване на дейността под ново наименование, възниква нов правен субект, правоприемник на първата организация. Представя в този смисъл и копие от Решение по гр.д. № 1085/ 2002 г. на САС. Жалбоподателят излага становището си, че с регистрацията по ЗЛС през 1997 г., е регистрарано съществуващо юридическо лице и не е възникнало ново юридическо лице и че за да е налице правоприемство, е необходимо да са налице два правни субекта, а не са представени доказателства Агенцията от 1967 г., да е прекратена или действаща, като отделно юридическо лице от вписаното през 1997 г. сдружение “А”. Представя Решение от 21. ХІІ.2006 г. на СГС по ф.д. № 156/ 2006 г., за което поддържа, че е постановено в този смисъл. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. , ч. областния управител на О. С. , като пълномощник на МРРБ, не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно-то решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, че ответникът Сдружение “А” – гр. С. не е собственик на описания недвижим имот. Съдът е приел, че Сдружение ”А” е правоприемник на учредената през 1967 г. със съгласието на МС, А. за книгоиздаване и печат на чужди езици “С”, което следва от Решение на Конференцията от 20.V.1997 г. да се впише сдружение с нестопанска цел по ЗЛС – съществуващото към този момент юридическо лице – обществено – творческа организация, съгласно чл. 1 от Устава й, приет на Петата конференция на 28.ІV.1983 г. Съдът не е възприел довода на ответника, че се касае за същото юридическо лице, като е посочил, че не е налице продължаване на дейността под ново наименование при запазване на правноорганизационната форма, а за промяна в последната, и възникване на нов субект, правоприемник на предишната организация. По съображения, че не са представени доказателства съществуващата до 1997 г. “А” да е титуляр на правото на собственост върху апартамента, тъй като се позовава на придобиване по замяна с Договор от 1989 г., поради което е следвало да представи доказателства, че е била собственик на заменения имот и че замяната е извършена в съответната форма, като не е изтекъл към 1.VІ.1996 г. и 10-годишният срок за придобиване на имота по давност с оглед спирането на давността, съгласно §1 от ЗР на ЗИДЗС, отрицателният установителен иск е уважен.
Жалбоподателят сочи, че в чл. 280 ал. 1 ГПК не се съдържа дефиниция що е съществен правен въпрос, което понятие е субективно, като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен спор за собствеността върху имота, и по процесуалноправен спор за правосубектността и пасивната легитимация на ответника, за които поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. С оглед данните по делото следва да се приеме, че същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, е: доказал ли е ответникът, че е собственик на процесния имот по предявения срещу него отрицателен установителен иск, в който ищецът следва да изчерпи всичките си възражения срещу претендираното от ответника право. Към този въпрос няма отношение изложеният от жалбоподателя въпрос за правосубектността на ответника, тъй като няма спор, че искът е насочен срещу правен субект, който отрича претендираното от ищеца право, а дали ответникът е носител на материалното правоотношение, което се оспорва от ищеца, е въпрос за материалната пасивна легитимация на ответника. Изведеният материалноправен въпрос носител ли е ответникът на правото на собственост, е съществен, тъй като от разрешаването му зависи изходът на делото.
Развитият от жалбоподателя въпрос, че с вписването на “А” през 1997 г. по ЗЛС, не е възникнал нов правен субект, а е извършена регистрация на съществуващо юридическо лице, противно на което въззивният съд е приел, че се касае за нов правен субект, правоприемник на създадения през 1967 г., не съставлява съществен материалноправен въпрос, за който жалбоподателят да е доказал, че се решава противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Този въпрос може да е важен, но от изхода му не зависи правилното решаване на спора с оглед приетото от въззивния съд, че жалбоподателят не е доказал правото си на собственост върху държавен имот, придобит въз основа на Договор за замяна от 1989 г. и предоставен му за стопанисване и оперативно управление като ведомствено жилище, от който извежда правото си на собственост, за да се обсъжда въпросът регистрацията през 1997 г. по ЗЮЛНЦ на “А” дали касае съществуващото юридическо лице, учредено през 1967 г., както поддържа жалбоподателят или е възникнал нов правен субект, правоприемник на първия, както е прието от съда. Представените от жалбоподателя Решение по гр.д. № 1085/ 2002 г. на САС и Решение от 21. ХІІ.2006 г. на СГС по ф.д. № 156/ 2006 г. не са влезли в сила, поради което въз основа на тях не може да се приеме, че е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 17. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 731/ 2008 г. на Софийски градски съд, ІV ”а” отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: