ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 336
София, 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 90/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х” ЕООД – гр. Г. О. срещу Решение № 364 от 10. ХІ.2009 г. по гр.д. № 637/ 2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 183 от 18.V.2009 г. по гр.д. № 1656/ 2008 г. на Горнооряховски районен съд, с което са отхвърлени предявените от “Х” ЕООД – гр. Г. О. срещу “Р” А. – гр. Плевен”: иск за цена 5340.48 лв. по договор за продажба на 111 260 кг отпадъчно стъкло, със законната лихва и иск за обезщетение за забавено плащане 1602.22 лв., с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че е погрешно приетото за доказателствения характер на търговските книги и вписванията в тях, като ищецът в извлечението от Дневник на сметка 411 за периода м.І. – м. Х.2008 г., е осчетоводил издадената данъчна фактура, осчетоводена и от ответника в Дневник за покупките и че редовно водените търговски книги и записванията в тях, могат да се приемат като доказателство за осъществените търговски сделки. Жалбоподателят поддържа, че тъй като фактурата не е основание за плащане, каквото е извършената доставка, съдът неправилно въз основа на извършените записвания, не е приел за доказан този факт и е посочил, че записванията в дневника за покупки отчитат само обороти, но не удостоверяват доставени наличности. В Изложение на касационни основания, жалбоподателят поддържа, че по съществения материално – правен въпрос за изпълнение на търговска сделка, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС за доказателствената сила на счетоводните документи – Р. №155/ 13.ІІІ. 2007 г. по т.д. № 917/2006 г., съгласно което редовното водене на счетоводните книги и записванията в тях, могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, като фактурата не е основание за плащане, каквото е извършената доставка, която може да се установява и с други доказателства. Жалбоподателят поддържа, че доставката е установена с извлечението от неговия Дневник на сметка 411 за период м.І. – м. Х.2008 г. и от Дневник на ответника за покупките за м. Х.2006 г., от който е видно, че фактурата е осчетоводена, следователно ответникът е получил описаното в нея количество стъкло. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “Р”А. – гр. П. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за плащане цена на доставена стока и за обезщетение за забавено плащане, по съображения, че страните, въз основа на съставена от ищеца данъчна Фактура № 324/23. Х.2006 г., са сключили договор за продажба на отпадъчно стъкло на стойност 5340.48 лв., която е отразена от ответника в Дневника за покупките, но търговските книги и вписванията в тях сами по себе си не доказват изпълнение на задължението на продавача да достави стоката, а са само индиция затова. Направен е извод, че Дневникът за покупките е предназначен да отчита обороти от текущата търговска дейност, не и да удостоверява доставени наличности, като при договорената от страните доставка, е нормално фактурата да намери отражение в Дневника на ответника, но при липса на представени от ищеца документи, изходящи от ответника, удостоверяващи експедирането и получаването на стоката, каквито не са записванията в Дневника, неоснователно се иска плащане цената на стоката.
От изложения от жалбоподателя материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, за които поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, и с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото материалноправен въпрос: за да иска заплащане на цената на продадена стока, ищецът трябва ли да е изпълнил задължението за предаването й, и релевантният за делото процесуалноноправен въпрос: с какви доказателства ищецът доказва, че е доставил на ответника стоката, установява ли се предаването със съставената от продавача данъчна фактура и със записванията от ответника в дневника за продажби.
Тези въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съставената от ищеца данъчна фактура № 324/ 23. Х.2006 г., е оспорена от ответника с възражение, че не я е подписал и че не удостоверява получаване на стоката, поради което правилно въззивният съд е обсъдил данъчната фактура във връзка с останалите доказателства, след което е приел, че записването от ответника в Дневника за покупките, не доказва твърдението на ищеца, че е доставил стоката. Както е изложено от ВКС в Решение № 46 от 27.ІІІ.2009 г. по т.д. № 454/ 2008 г., постановено на основание чл. 290 ГПК, което има задължителен характер, основанието за плащане на цената, възниква при изпълнение на договора от продавача – с извършване на доставката, като въз основа на събрани доказателства – фактури, подписани от купувача, експедиционни бележки за извършен превоз, счетоводна експертиза за записване на фактурите в дневниците за покупките на купувача, за част от които е теглил данъчен кредит, и за частично плащане по някои от фактурите, съдът е направил извода, че ищецът е доказал обстоятелствата, на които претендира цената. Фактурата е едно от възможните доказателства за установяване за създадената облигационна връзка и за изпълнението на договора от страните, и ако е подписана от ответника, е доказателство, че е получил стоката. Твърдението на ищеца, че е изпълнил задължението за предаване на стоката, подлежи на доказване с всички доказателствени средства и ищецът следва да докаже, че ответникът е заприходил стоката, но само записването от ответника в дневника за покупките, не е достатъчно, за да се приеме, че е доказано предаването й. Като постановено по различен случай, няма приложение посоченото от жалбоподателя Р. №155/ 13.ІІІ.2007 г. по т.д. № 917/ 2006 г. на ВКС, отнасящо се за значението на счетоводните записвания въз основа на първични счетоводни документи, каквито не са представени по делото, за установяване на предоставени на ответника туристически услуги, а въпросът по настоящото дело е за доказване предаването на стоката на купувача, за да възникне задължението за плащане.
По изложените въпроси за тежестта на доказване задължението на продавача за предаване на стоката и за значението на записванията от ответника в Дневника за продажби, е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, в съответствие с която е постановено въззивното решение, поради което е неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 364 от 10. ХІ.2009 г. по гр.д. № 637/ 2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: