ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
София, 23.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 180/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Б. – от гр. Р. срещу Решение № 204 от 21. ХІ.2008 г. по т.д. № 288/ 2008 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение от 25.ІV.2008 г. по т.д. № 38/ 2007 г. на Разградски окръжен съд, с което по иска на синдика на Е. ”А” – в несъстоятелност – с. Г. е обявена за нищожна сключената между Е. ”А. Карасюлейма – нов – Ш. комерс” – с. Г. и Н. Г. Б. – йски – от гр. Р. продажба на 44 бр. крави и 50 телета и последният е осъден да заплати на несъстоятелността сумата 43 084 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. С писмено Становище жалбоподателят излага, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – съществен е материалноправният въпрос за съществуване на субективното право, чиято защита се претендира, и размера на обявената за нищожна сделка, на основание чл. 646 ал. 2 т. 2 ТЗ, за който е уважен осъдителният иск. Жалбоподателят счита, че решението противоречи на практиката на ВКС по спорове по чл. 646 ал. 2 ТЗ: Решение № 733 от 13.V.2003 г. по гр.д. № 235/ 2003 г. на ВКС и Решение № 1* от 7.І.2003 г. по гр.д. № 521/ 2001 г. Като сочи предмета на доказване на исковете по чл. 646 ТЗ, жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е обсъдил въпроса, че сделката не е извършена в подозрителния период, който е от 3.ІХ.1999 г. до 20.ІІ.2000 г., а около два месеца след датата на Решението от 20.ІІ.2000 г. по гр.д. № 566/ 1999 г. на РзОС за откриване на производство по несъстоятелност. Поради това счита, че решението като неправилно следва да се отмени и решеният от въззивния съд въпрос е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба синдикът Е. Томова Т. на Е. ”А” – в несъстоятелност – с. Г. с писмен Отговор оспорва касационната жалба по същество и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. ”А” – в несъстоятелност – с. Г., по съображения, изложени в писмен Отговор, счита, че е основателно искането за допускане н касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като излага и съображения, че жалбата и по същество е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен отменителен иск по чл. 646 ТЗ, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която по иск на синдика на Е. ”А” – несъстоятелност – с. Г., община В., е обявена за нищожна сключената между Е. ”А” – в несъстоятелност, с. Г. и Н. Г. Б. – от гр. Р., продажба на 44 бр. крави и 50 телета и последният е осъден да заплати на несъстоятелността сумата 43 084 лв. Съдът е посочил, че с Решение № 249/ 21.ІІ.2000 г. по гр.д. № 566/ 1999 г. на РзОС е открито производство по несъстоятелност на Е. ”А” – с. Г. и въз основа на събраните доказателства е приел, че на 24.ІV.2000 г. Е. в несъстоятелност, се е разпоредил с животните, които е предал на ответника и не са постъпили суми в масата на несъстоятелността.важил е срещу Н. Г. Б. иска по чл. 646 ал. 2 т. 2 ТЗ и осъдителния иск за стойността на животните 43 084 лв. към момента на извършване на сделката, която ответникът дължи на масата на несъстоятелността. Съдът не е уважил възражението за погасяване на иска по давност, тъй като искът по чл. 646 ТЗ, е установителен.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил съществения материалноправния въпрос за съществуване на субективното право, чиято защита се претендира, и размера 43 084 лв. на обявената за нищожна сделка, на основание чл. 646 ал. 2 т. 2 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС по спорове по чл. 646 ал. 2 ТЗ – Решение № 733 от 13.V.2003 г. по гр.д. № 235/ 2003 г. на ВКС и Решение № 1* от 7.І.2003 г. по гр.д. № 521/ 2001 г. С оглед данните по делото формулираният от жалбоподателя съществен материалноправен въпрос, по-конкретно е: нищожна ли е спрямо масата на несъстоятелността извършена не по установения ред сделка от обявен в несъстоятелност Е. с имущество от масата, след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по исковете по чл. 646 ТЗ. Посочените от жалбоподателя Решение № 733 от 13.V.2003 г. по гр.д. № 235/ 2003 г. на ВКС и Решение № 1* от 7.І.2003 г. по гр.д. № 521/ 2001 г. са постановени съобразно спецификата на конкретния случай по всяко от делата, обусловена от конкретно извършените действия и сделки от длъжника или от други лица, и от държавни органи, които действия обуславят основанията за относителна недействителност, установени от чл. 646 ТЗ. Затова направените в решенията изводи съответстват на поддържаните по всяко от делата основания за нищожност на сделките и действията по отношение кредиторите на несъстоятелността по чл. 646 ТЗ и тези решения не формират практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по исковете по чл. 646 ТЗ. Решение № 733 от 13.V.2003 г. по гр.д. № 235/ 2003 г. на ВКС е постановено на основание изпълнено от длъжника парично задължение след началната дата на неплатежоспособността – иск по чл. 646 ал. 2 т. 2 ТЗ, а Решение № 1* от 7.І.2003 г. по гр.д. № 521/ 2001г. е за обявяване за нищожна спрямо кредиторите на несъстоятелността продажба на недвижим имот, извършена в подозрителния период, на основание чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ.
По настоящото дело след като с Решение от 21.ІІ.2000 г. Е. ”А” – с. Г., е обявен в несъстоятелност, е продал на 22.ІV.2000 г. на Н. Г. Б. – от гр. Р. за 28 000 лв. посочените животни с пазарна стойност 48 288 лв., с което длъжникът е извършил сделка с вещи от масата на несъстоятелността, които съставляват залог, наложен по реда на ЗОЗ, не по установения ред и въпреки наложената забрана за разпореждане с масата на несъстоятелността, за което е признат за виновен и наказан за извършено престъпление с влязла в сила присъда по НОХД № 757/ 2004 г. на РзРС. Налице е реализирана от длъжника сделка, с която е засегната масата на несъстоятелността, която следва да се счита неизвършена по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Затова жалбоподателят неоснователно поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл. 646 ал. 2 т. 2 ТЗ, като съдът не е изследвал дали сделката е извършена в подозрителния период. Ако с оглед поддържаните от синдика основания за нищожност по чл. 646 ТЗ посочената сделка, извършена от търговеца, обявен в несъстоятелност, не съставлява сделка с вещи от масата на несъстоятелността, осъществена след решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения ред, а се е включвала в някоя от хипотезите по чл. 646 ал. 2 ТЗ, поради което се е налагало съдът да се произнесе по въпроса дала и сключена в подозрителния период, по който не се е произнесъл, това е основание за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – не е налице разрешен от въззивния съд въпрос в противоречие с практиката на ВКС по исковете по чл. 646 ТЗ. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 204 от 21. ХІ.2008 г. по т.д. № 288/ 2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: