ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 787
София, 17.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 767/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. К. – от гр. Б. срещу Решение № 387 от 28.ІV.2009 г. по гр.д. № 1031/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 25.І.2008 г. по гр.д. № 4172/ 2006 г. на СГС, с което искът на В. Б. К. срещу ЗПАД ”О” – гр. С. по чл. 226 ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31. Х.2006 г. в гр. Б., със законната лихва от същата дата. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобраз – ност на решението – нарушени са чл. 51 ал. 2 и ЗЗД – с оглед причинените увреждания и търпените болки и страдания, обезщетението неоправдано е занижено, а приносът на пострадалия е значително по-малък от определения в решението.
В Молба от 25.V.2009 г. жалбоподателят поддържа, че с оглед конкретния казус, който е уникален и подлежи на каузално тълкуване от ВКС, съдът следва да прецени правилно ли са приложени чл. 51 ал. 2 и чл. 52 ЗЗД. Счита, че в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК прилагането на чл. 52 и 51 ал. 2 ЗЗД следва да е точно, правилно да се прилагат събраните доказателства, за да не се стига от различните съдилища до различни изводи, като макар, че се касае за каузално тълкуване, ще доведе и до развитие на правото.
Ответникът по жалбата “Д” АД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и евентуални съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който съответно е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи, че разрешеният по делото материалноправен въпрос е за приложението на чл. 51 ал. 2 и 52 ЗЗД, като поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси, са обусловили съдържанието на постановеното решение относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 226 КЗ и в какъв размер следва да се определи следващото се обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът му. Тъй като решението, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила относно това налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищеца неимуществени вреди, предмет на обсъждане са останалите въпроси, разрешени по делото – за приноса на ищеца в настъпване на вредоносния резултат и за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По тези въпроси жалбоподателят не излага съображения защо счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като доводите му за неоправдано завишен негов принос в настъпване на вредоносния резултат и несправедливо занижено обезщетение, определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, по същество представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не обосновават поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Последното не е налице, тъй като разрешените от съда материалноправни въпроси за степента на съпричиняването и размера на обезщетението за неимуществени вреди нямат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тези въпроси винаги са специфични с оглед данните по конкретното дело и обуславят решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 387 от 28.ІV.2009 г. по гр.д. № 1031/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 25.І.2008 г. по гр.д. № 4172/ 2006 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 226 КЗ над сумата 20 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: