ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
София 09.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 975/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. С. – от гр. П. срещу Решение № 1* от 6.VІІ.2009 г. по гр.д. № 667/ 2008 г. на Пловдивски окръжен, с което е отменено Решение № 186 от 26. ХІ.2007 г. по гр.д. № 241/ 2007 г. на Пловдивски районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. И. С. – от гр. П. срещу “Е” ЕАД – гр. П. иск за признаване за установено, че по образуваното изп.д. №34527/2006 г. на СИС при ПРС, не дължи сумата 2054.26 лв., от която 1862.90 лв. – стойност на консумирана топлоенегрия за периода 1. ХІ.2004 г. 28.ІІ.2006 г., 55.01 лв. – лихва за периода 1.ІХ.2005 г. – 3.ІV.2006 г. и разноски 136.36 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателката поддържа, че въпросът, който се разрешава по делото, е предметът на делото, който се определя с изложение на обстоятелствата и петитума, и който съставлява спорното право. Излага, че в случая съдът се е отклонил от спора, с който е бил сезиран, като решаването на този въпрос в казуси като настоящия, ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “Е” ЕАД – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката, като излага, че съдът се е отклонил от предмета на делото, от спорното право, фактически не сочи кой е релевантния за спора материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. С оглед данните по делото, може да се изведе разрешеният материалноправен въпрос: дължи ли ищцата цената на ползвана топлоенергия, за събирането на която е образувано посоченото изпълнително дело, както и разрешеният процесуално – правен въпрос за тежестта на доказване при предявен отрицателен установителен иск, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи правилността на решението. Без жалбоподателката да обоснове защо счита, че произнасянето по изложените въпроси, по които има установена съдебна практика, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, настоящата инстанция не може да прецени налице ли е поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 6.VІІ.2009 г. по гр.д. № 667/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: