Определение №611 от 20.10.2009 по ч.пр. дело №573/573 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 611
 
София, 20.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело № 573/ 2009   год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “В” Е. – гр. Б. срещу Определение № 108 от 19.V.2009 г. по ч.гр.д. № 83/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 17.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 732/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, постановено на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени, както и определението на първоинстанционния съд за спиране на делото. С Молба от 22.VІ.2009 г. жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като излага съществения процесуален въпрос, разрешен по делото: налице ли е преюдициалност на спора по иск по чл. 79 ЗЗД от изхода на спор по чл. 135 ЗЗД и решението по иска по чл. 135 ЗЗД би ли обусловило иска по чл.79 ЗЗД.
Ответниците по частната жалба Т. А. Т. и П. К. Т. – двамата от гр. Б. не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се спира, следователно временно се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила първоинстанционното определение, с което е спряно производството по делото по иска на ищците срещу “В” Е. – гр. Б. за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договор, имащ характер на договор за строителство и на предварителен договор за продажба на недвижим имот, до приключване на гр.д. № 1106/ 2008 г. на БРС по иск на ищците срещу “В” Е. – гр. Б. и Д. Р. Т. – от гр. Б. по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо ищците прехвърлителната сделка за ап. №3, гр. Б., ул.”Б” № 4-4а, предмет на нот.акт №218, д. №197/2007 г. на нот. Рег. №449. Изложени са съображения, че спорът по двете дела се отнася за един и същи обект, обещан за продажба на ищците и продаден от “В” Е. на трето лице. Съдът е посочил, че при евентуално негативен за ищците изход на делото с предмет иск по чл. 135 ЗЗД, се отключва за тях възможността за успешно провеждане на иска по настоящото дело, което сочи на относимост на иска по гр.д. № 1106/ 2008 г. на БРС спрямо настоящото дело. Поради преюдициалната относимост на двете дела, съдът е заключил, че правилно производството по настоящото дело е спряно.
Разрешеният по делото процесуален въпрос за възможността да се спре производството по делото, образувано по иск за вреди от неизпълнение на договор, включващ елементи на договор за строителство и на предварителен договор за продажба на недвижим имот, до приключване на дело с предмет иск по чл. 135 ЗЗД, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи преценката правилно ли то е спряно. Този въпрос е решен от съда в съответствие с трайната съдебна практика, която е в смисъл, че искът по чл. 135 ЗЗД, би имал значение за решаване на делото с предмет иск за вреди от неизпълнение на договор, тъй като при евентуалното отхвърляне на иска по чл. 135 ЗЗД, ищците по делото успешно биха провели иска по настоящото дело с предмет обезщетение за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на сключен договор.
Налице е съдебна практика по приложението на чл. 182 ал. 1 б. ”г” ГПК (отм.), която следва да намери приложение по аналогичната разпоредба на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, която не е неясна или непълна. Създадената по приложението на посочената разпоредба съдебна практика, не се нуждае от промяна. Затова е неоснователно поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 108 от 19.V.2009 г. по ч.гр.д. № 83/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top