ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 613/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Ж. – от гр. М. срещу Решение № 153 от 11.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 2325/ 2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер 80 000 лв. и е прието 1/2 съпричиняване. Жалбоподателката сочи, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване, като е игнорирал действуващата нормативна уредба към датата на увреждането, която е неясна относно задължението за ползване на колани от пътниците на задната седалка на автомобил, която неяснота е наложила промени в чл. 135 ЗДвП (Д.в.бр. 51/26.VІ.2007 г.). Жалбоподателката поначало възразява, че ползването на колан не би я предпазило от удара с оглед механизма на ПТП и поддържа, че дори и да се приеме, че е налице съпричиняване, съдът неоправдано е завишил размера му. Излага и съображения за неизаконосъобразност на решението поради нарушаване на чл. 52 ЗЗД, като обосновава претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед възрастта си, причинените увреждания, невъзстановимият характер на уврежда – нията – причинено обезобразяване. Иска решението в обжалваната част да се отмени и да се уважи иска в пълния му размер.
В Молба от 21.ІV.2009 г. жалбоподателката излага, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата за размера на присъденото обезщетение, който е занижен и за размера на съпричиняването, определен, без да е налице причинно – следстве- на връзка между поведението на пострадалата и настъпилите последици за здравето й и сочи съдебна практика – по първия въпрос Решение № 59/2008 г. по гр.д. № 1880/2008 г. на СГС и по втория въпрос Решение № 13/1972 г. по н.д. №697/1972 г. на ВС и т.7 на ППВС № 17/ 1963 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалбата ЗК ”Л” АД – гр. С. с писмен Отговор по изложените съображения оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, след което иска е уважен за 30 000 лв. и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение, като е потвърдено и изменено първоинстанционното решение, искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 30 000 лв. и е отхвърлен до предявения размер 80 000 лв. При влязло в сила първоинстанционно решение, с което е установено, че са налице условията на чл. 226 ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника по предявения пряк иск и е присъдено обезщетение 20 000 лв., въззивният съд е увеличил обезщетението на 40 000 лв., приел е съпричиняване ? от страна на пострадалата и е уважил иска за още 10 000 лв. Съдът е отчел, че автомобилът, в който на задната седалка се е возела пострадалата без предпазен колан, е бил фабрично оборудван със задни предпазни колани от инерционен тип и е приел, че съгласно чл. 135 ал. 1 т. 2 ЗДвП (редакция Д.в. бр.43/ 2002 г., действала към датата на увреждането), пътниците са длъжни да използват обезопасител -ните колани, с които са комплектовани автомобилите, която редакция не е неясна за разлика от предшестващата редакция на закона (Д.в. бр.20/1999 г.), съгласно която задължението е било за ползване на колани, предназначени за предните седалки. По съображения, че към датата на ПТП автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за задните седалки, а пострадалата не е ползвала такъв, съдът е приел съпричиняване ?, определил е обезщетение за неимуществени вреди 60 000 лв., с оглед вида и характера на увреждането, претърпените болки и страдания и настъпилите трайни последици от увреждането, като искът е основателен за 30 000 лв.
С оглед изложеното разрешените по делото материалноправни въпроси са: за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и за степента на съпричиняване на пострадалата, на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Дори и да се приеме, че въпросът за размера на неимуществените вреди, се решава противоречиво от съдилищата, както се излага от жалбоподателката, но в подкрепа на което не сочи решения на различни по степени съдилища, а представя копие от първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд е разрешил изложения въпрос в съответствие със задължителната съдебна практика по този въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Съблюдавайки трайната практика на ВКС, с оглед данните по делото, като е обсъдил релевантните за спора доказателства, съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди, следващо се на ищцата 60 000 лв., съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД, като е взел предвид конкретните обстоятелства по делото – възрастта на ищцата, причинените увреждания, претърпените болки и страдания и причинените трайните последици – с което въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост.
Въпросът за съпричиняването от страна на пострадалата в равна степен на това на водача, съдът е определил при съобразяване на обстоятелствата, имащи значение за настъпване на вредоносния резултат, които подробно е обсъдил. Решението не е постановено в нарушение на посочената от жалбоподателката съдебна практика, съобразно която следва да е налице причинна връзка между нарушенията от водача на ПрДвП и настъпилите общественоопасни последици. Въззивният съд, за да направи изводите си за съпричиняването от страна на пострадалата, е изложил съображения за установената причинна връзка между неизпълнение на задължението на ищцата, като пътник, съгласно чл. 134 ал. 1 т. 2 ЗДП (редакция Д.в. бр.43/2002 г.) и настъпването на вредите, причинени от сблъсъка и удрянето на ищцата в желязото на колана, предназначен за шофьора, какъвто сблъсък не би настъпил, ако ищцата беше ползвала обезопасителния колан на задната седалка. Искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателката за касационната инстанция следва да заплати на ответника по жалбата 150 лв. разноски – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, като е неоснователен доводът й, че е освободена от държавна такса, което няма отношение към разноските по делото, от каквито не е освободена с Разпореждането на зам. предс. на СГС от 20.ІІІ.2007 г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 153 от 11.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 2325/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. С. Ж. – от гр. М. да заплати на ЗК ”Л” АД – гр. С. лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: