ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
София 18.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 101/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ”И” А. – гр. В. срещу Определение № 281 от 6. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 216/ 2008 г. на ВКС, ТК, І отд. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 2, във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят обосновава довода, че като преграждащо, определението на АС-Варна подлежи на обжалване пред ВКС и сочи съществения, според него, процесуалноправен въпрос, разрешен от ВКС: подлежи ли на касационно обжалване определение на въззивен съд (на АС-Варна по гр.д. № 202/ 2008 г.), с което по подсъдност делото е изпратено за разглеждане на СГС, след като е било постановено прекратително определение на първоинстанционен съд (ШОС по гр.д. № 86/ 2008 г.), с което е прекратено производството по делото пред ШОС. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава с приетото в т. 5 на ТР № 1/ 17.VІ.2001 г. на ВКС, в Определение № 277 / 8.VІ.2000 г. на ВКС по ч.гр.д. № 278/ 2000 г., в Решение № 776/ 2.ІХ.1999 г. по гр.д. № 472/ 1999 г. на ВКС, в Решение № 1217/ 19.VІ.1998 г. по гр.д. № 926/ 1998 г. на ВКС и в Решение № 108/ 13.V.1999 г. по гр.д. № 123/ 1999 г. на ВКС. За да обоснове основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, жалбоподателят се позовава на Определение № 193/ 23.V.2007 г. по ч.гр.д. № 216/ 2008 г. на ВКС, на Определение № 3/ 22.ІІ.1994 г. по гр.д. № 108/ 1994 г. на ВКС и на Определение от 18.І.2008г. по гр.д. № 431/ 2008 г. на ВтОС. Съображенията, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с прекратителното определение по гр.д. № 86/ 2008 г. на ШОС, след което е постановено въззивното определение на АС-Вн, като счита, че фактът на прекратяване е въздигнат в процесуално право страната да обжалва това определение, с което се прегражда производството, и както изрично е предвидено в закона. Според жалбоподателя изложеният въпрос е от значение за развитие на правото с оглед отстраняване неяснота или непълнота при прилагането на правна норма – при отводи на съдиите, налагащи пращане на делото в друг равен съд, това включва съд от същия съдебен район.
Ответникът по частната жалба “Д” О. – гр. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен Отговор, като счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на “И” А. – гр. В. срещу Определение № 179 от 22.V.2008 г. по ч.гр.д. № 202/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което делото е изпратено за разглеждане на Софийски градски съд, което определение е постановено след отводи на всички съдии в ШОС. Изложени са съображения, че обжалваното определение по чл. 14 ал. 2 ГПК (отм.) не подлежи на касационен контрол, който извод произтича и от разпоредбата на чл. 274 ал. 1 ГПК, която следва да се приложи на основание § 2 ал. 3 ГПК. Направен е извод, че промяната на местната подсъдност поради отвод на съда, не е равнозначна на повдигната препирня за подсъдност по чл. 93 ал. 2 ГПК (отм.), когато се прилагат правилата на глава Х ГПК (отм.) и че в конкретния случай се прилагат правилата на чл. 12 ГПК (отм.) и в закона не е предвидена възможност за обжалване на определението, с което определен да разгледа спора, друг равен по степен съд.
С оглед изложеното следва да се приеме, че определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, поради което за разглеждане на частната жалба не следва да са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова не следва да се обсъждат изложените от страните доводи в този смисъл. Не следва поради това да се обсъждат и доводите на жалбоподателя относно предходното Определение от 13.V.2008 г. по гр.д. № 86/ 2006 г. на ШОС, като жалбоподателят неправилно на това определение основава допустимостта на частната си жалба, оставена без разглеждане със сега обжалваното определение.
Обжалваното определение е неправилно. Незаконосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав е приел, че определението, постановено по чл. 14 ал. 2 ГПК (отм.), не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Съгласно чл. 121 ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Няма основание от разликата между определението, постановено по чл. 23 ал. 3 ГПК и останалите определения по подсъдността (чл.118 и сл. ГПК), да се изключи предвидената в чл. 121 ГПК обжалваемост. Подсъдността по чл. 23 ал. 3 ГПК е различна от тази по чл. 118 и сл. ГПК, но се касае за определение във връзка с подсъдността, което съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК подлежи на обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба, следва да се отмени и делото – да се върне за разглеждане на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 340 от 3. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. 216/ 2008 г. на ВКС, ТК, І отд.
ВРЪЩА делото на същия състав за произнасяне по частна жалба на “И” А. – гр. В. срещу Определение № 179 от 22.V.2008 г. по ч.гр.д. № 202/ 2008 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: