ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 437
София, 03.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 468/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Ю. Х. И. – от гр. П. срещу Определение № 465 от 29.V.2009 г. по ч.гр.д. № 485/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно и необосновано, жалбоподателят иска да се отмени и да се укаже да се впише исковата молба. В Изложение на касационни основания за допускане на обжалване жалбоподателят излага, че се касае за въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като е незаконосъобразно обжалваното определение, с което разпоредбата на чл. 135 ал. 1 ЗЗД съдът е приравнил до прилагане на общата норма на чл. 112 и чл. 114 ЗС. Поддържа, че нормата на чл. 135 ал. 1 ЗЗД има гаранционна функция относно пределите на разпростиране на силата на пресъдено нещо на правосъдния акт, като оповестителният ефект на вписването ще прегради пътя на евентуално прехвърляне на спорното право с цел да се избегне СПН на бъдещия съдебен акт. Иска определението да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че се обжалва определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдията по вписванията да впише искова молба, и с оглед приетото в т. 6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. за актовете по чл. 473 ал. 2 ГПК (отм.), намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Посоченото ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2001 г. запазва действието си и към аналогичната разпоредба – чл. 577 ал. 1 ГПК, тъй като се касае за акт, който поставя край на производството и решава в отрицателен смисъл въпроса за издаване на охранителния акт. Затова касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението на съдията по вписванията, с което е отказано вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД, поради това, че искът е за обявяване за относително недействителен на Договор за цесия от 12.І.2009 г., с който “С” ЕООД е прехвърлил на С. Г. П. вземането си срещу ищеца в размер на 6 794.60 лв. Изложени са съображения, че исковата молба не касае недействителност на договор относно недвижим имот и съгласно чл. 114 б. ”а” ЗС подлежат на вписване искови молби, които се иска разваляне, унищожаване, отмяна или признаване нищожността на актовете, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС, актовете по чл. 112 б. ”а” ЗС са всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права, а посочените актове в останалите букви на чл. 112 ЗС, също касаят недвижими имоти. Тъй като по делото се касае за акт, с който се прехвърля парично вземане, съдът е заключил, че изброяването в ЗС и Прав.вписв. на исковите молби, които се вписват, е изчерпателно и че ищецът, предявил иск по чл. 135 ЗЗД относно договор за цесия, няма правен интерес от вписване на исковата молба и е законосъобразен отказът на съдията по вписванията да я впише.
Касационно обжалване на определението не следва да се допусне, тъй като разрешеният процесуален въпрос подлежи ли на вписване искова молба, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на договор за прехвърляне на парично вземане, е важен за делото – от разрешаването му зависи преценката дали е правилно определението, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията, но този въпрос не е отзначение за точното прилагане за закона, както и за развитие на правото – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по въпроса е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът кои искови молби подлежат на вписване, е нормативно уреден с чл. 114 от Закона за собствеността и детайлно с р. ІІ от Правилника за вписванията, в които са изброени изчерпателно исковите молби, подлежащи на вписване. Текстовете са ясни и не се нуждаят от тълкуване, по приложението им има трайноустановена непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че подлежащите на вписване искови молби, са посочени в чл. 114 б. ”а” ЗС, която практика не се нуждае от промяна, като неправилна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 485 от 29.V.2009 г. ч. гр.д. № 485/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: