ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
София, 29.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1004/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Й. – от гр. С. срещу Решение от 24.VІ.2009 г. по гр.д. № 1387/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение от 20. ХІ.2008 г. по гр.д. № 1354/ 2007 г. на СРС, 57 с., в частта, с която са отхвърлени за посочените суми искът по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и е постановено друго, с което Б. Ю. С. – от гр. С. е осъден да заплати на “Д” АД – гр. С..57 лв. – платено застрахователно обезщетение за нанесени на МПС вреди и за 1046.60 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че по материалноправния въпрос за приложението на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ и към случаите, в които не е извършено плащане към 23. ХІ.2007 г. по регресния иск от увреденото лице на “каско” застрахователя, на основание § 143 от ПЗР на КЗ, и по материалноправния въпрос за предпоставките за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, е налице противоречива съдебна практика, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Жалбоподателят представя копие от Решение на ВКС № 236 от 7. Х. 2009 г. по т.д. № 40/2009 г. и иска да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “Д” АД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска по чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са налице елементите на чл. 402 (отм.) ТЗ, като застрахователят по застраховка ”каско” е обезщетил за вредите от настъпил застрахователен риск застраховането лице, с което е встъпил в правата на увредения срещу прекия причинител на щетата до размер на платеното, като ответникът не е оборил презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Съдът е изложил съображения за обема на причинените вреди в размер на пазарната стойност на ремонтите и частите, необходими за поправка към датата на настъпване на застрахователното събитие 3196.57 лв., която сума е присъдил на застрахователя по реда на регреса, както и обезщетение за забавено плащане 1046.60 лв. и е отхвърлил възражението на ответника за приложението на §143 от ПЗР на КЗ. Изложил е съображения, че не е налице предпоставката да не е извършено плащане към 23. ХІ.2007 г., тъй като на 7.VІ.2004 г. каско – застрахователят е платил, поради което не се прилага разпоредбата на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ, установяваща задължителна поредност на пасивно легитимираните по отношение на регресното право.
Изложените от жалбоподателят разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси за приложението на чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ и към случаите, в които не е извършено плащане на обезщетение от причинителя на вредата на встъпилия в правата на увреденото лице застраховател, към 23. ХІ.2007 г., независимо дали правото е възникнало за правоотношения, създадени при действието на чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ или по КЗ, на основание § 143 от ПЗР на КЗ, и за наличието на предпоставките за суброгирането на застрахователя в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата, са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът му. За решаването на тези въпроси, доскоро притиворечиво решавани от съдилищата, вече е налице съдебна практика, която се включва в задължителната практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – решения, постановени от ВКС по чл. 290 ГПК: Решение № 236 от 7. Х.2009 г. по т.д. № 40/ 2009 г., Решение № 133 от 9. ХІ.2009 г. по т.д. № 44/ 2009 г., Решение № 99 от 2. ХІ.2009 г. по т.д. № 70/ 2009 г. С обжалваното решение материалноправният въпрос за приложението на § 143 от ПЗР на КЗ, и оттам и въпросът за пасивната материалноправна легитимация на ответника, са решени в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, както и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса е налице съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 24.VІ.2009 г. по гр.д. № 1387/ 2009 г. на Софийски градски съд, ІV ”в” отд.
Указва на Б. П. Й. – от гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата 84.84 лв., съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: