ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344
София 22.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 439/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” А. – гр. С. срещу Решение № 235 от 22.VІІ.2008 г. по гр.д. № 540/ 2007 г. на СГС, ІV ”г” гр.отд., с което е отменено Решение от 4. ХІІ.2006 г. по гр.д. № 2344/ 2006 г. на СРС, 40 с. и е постановено друго, с което по исковете на А. В. Г. – от гр. С. срещу “П” А. – гр. С. по чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.) е признато за установено, че призовка от 3. Х.2005 г. по гр.д. № 2393/ 2005 г. на СГС, І ГО, е документ с невярно съдържание в частта, с която е удостоверено, че е връчена, и че съобщение за изготвяне на решение от 1. ХІ.2005 г. по гр.д. № 2393/ 2005 г. на СГС, І ГО, е документ с невярно съдържание в частта, с която е удостоверено, че е връчено, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението.
В Изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – решението е основано само на свидетелски показания и противоречи на съдебната практика – ТР № 147/ 4. ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС по чл. 133 ГПК (отм.), и след приемане на новия ГПК – Определение на ВАС, 5чл.с. № 10216/22. ХІ.2005 г. по адм.д. № 9510/ 2005 г. Жалбоподателят счита, че е недопустимо със свидетелски показания да се оборва достоверността на официален удостоверителен документ – чл. 133 ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.). Жалбоподателят сочи, че обжалваното решение противоречи и на Решение № 9412/17.ІХ.2008 г. по адм.д. № 10 688/ 2008 г. на ВАС, като въпросът за допустимите доказателства за опровергаване доказателствената сила на съдържанието на официален документ, е чест случай в съдебната практика и изясняването му е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поради противоречивите съдебни актове на различни инстанции по сходен правен казус, жалбоподателят иска да се образува касационно дело.
Ответницата по касационната жалба А. Великова Г. – от гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.), които са уважени, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложеният от жалбоподателя съществен процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, е за допустимостта на гласни доказателства при оспорване на официален свидетелстващ документ. Когато страната се позовава на съществен процесуалноправен въпрос, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно съдът да е процедирал неправилно, като за да е съществен, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая въззивният е посочил, че със събраните гласни доказателства, ищцата, върху която лежи доказателствената тежест, е доказала неистинността на съдържанието на призовката и съобщението за изготвяне на решението, изпратени до нея по гр.д. № 2393/ 2005 г. на СГС досежно удостовереното връчване. По този начин въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл. 133 ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.), както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, тъй като посочената разпоредба няма отношение към доказване оспорването на документа.
Оспорването на верността на официалния свидетелствуващ документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа. С предявените искове по чл. 97 ал. 3 изр. 1 ГПК (отм.) ищцата оспорва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както е посочено в документа – че са й връчени на посочените дати призовката и съобщението за изготвяне на решението по гр.д. № 2393/ 2005 г. на СГС, което не отговаря на действителното фактическо положение, с което ищцата цели отричане на материалната доказателствена сила на документа. Затова оспорването на верността на официалния свидетелствуващ документ, не съставлява опровергаване на съдържанието му по смисъла на чл. 133 ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.) и неверността на удостоверяването на връчването може да се доказва и със свидетелски показания. Като е допуснал събирането на гласни доказателства и е изградил решението си и въз основа на същите, вззивният съд не е решил въпроса за допустимостта на свидетелски показания в противоречие с чл. 133 ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.), която разпоредба в случая не намира приложение, тъй като оспорване на верността на официален свидетелствуващ документ, не е опровергаване на съдържанието на същия, а се касае до проверка на истинността на документа, която съгласно чл. 155 ГПК (отм.) може да се извърши и чрез разпит на свидетели.
Този извод не се променя, а се подкрепя от приетото от ВС в посоченото от жалбоподателя ТР № 147/4. ХІ.1954 г. на ОСГК – че свидетелски показания са допустими във всички случаи, освен когато законът изключва допустимостта им и че съглашение между страните по договори за изкупуване на свободни селскостопански произведения за установяване на особена процедура по унищожение на производството, не обвързва съда, който не може да откаже допускането на свидетелите, освен в случаите, изрично предвидени в закона. В случая няма забрана за събиране на гласни доказателства за доказване оспорване верността на официален свидетелстващ документ е са допустими свидетелски показания, тъй като законът не ги забранява – чл. 155 ГПК (отм.).
Изложеното от жалбоподателя, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво събраните гласни доказателства, поради което направените изводи са неправилни и решението е необосновано, съставлява основание за касационно обжалване на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по изложения процесуален въпрос за допустимосттта на свидетелски показания при оспорване верността на официален свидетелстващ документ има многобройна трайноустановена съдебна практика, приложима към съответните разпоредби на ГПК (Д.в. бр.59/ 2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Посочените от жалбоподателя Определение на ВАС, 5чл.с. № 10216/22. ХІ.2005 г. по адм.д. № 9510/ 2005 г. и Решение на ВАС № 9412/17.ІХ.2008 г. по адм.д. № 10 688/ 2008 г., не са актове на ВКС или на различни по степен съдилища, йерархически долустоящи на ВКС, поради което приетото в тях не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, каквато практика съставляват решения на различни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК (отм.), както и решения на различни съдилища, йерархично долустоящи на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата 1200 лв. – разноски за касационната инстанция.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 235 от 22.VІІ.2008 г. по гр.д. № 540/ 2007 г. на СГС, ІV ”г” гр.отд.
ОСЪЖДА “П” АД- гр. С. да заплати на А. В. Г. – от гр. С. лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: