ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 656
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 651/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. П. И. – от гр. С.срещу Определение № 1* от 1.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 2603/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. П. И. срещу Определение от 16.VІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 7617/ 2008 г. на Пловдивски районен съд, с което е обезсилена Заповед за незабавно изпълнение №380/4.ІV.2008 г. и изпълнителен лист, на основание чл. 415 ал. 2 ГПК. Жалбоподателката излага, че определението е неправилно, тъй като е представила доказателства, че е предявила иск по чл. 415 ал. 1 ГПК и е внесла държавна такса, като следва да се има предвид, че освен като физическо лице, тя е ангажирала и представляваното от нея дружество, тъй като вземането по записа на заповед, е неразривно свързано с комисионен договор с дружеството й. Иска определението да се отмени и съдът да се произнесе по съществото на спора. Оплакванията за неправилност и необоснованост на определението, жалбоподателката доразвива в Молба от 6.VІІІ.2009 г., а в Молба от 15.VІІ.2009 г. сочи обжалваемия интерес.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: че няма идентичност между заявителя в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, и лицето, предявило иска по чл. 415 ал. 1 ГПК, който въпрос е съществен за делото, както и по съществения процесуалноправен въпрос за прилагане на чл. 415 ал. 2 ГПК, който има значение за развитието на правото, тъй като произнасянето по него е свързано с тълкуване на ГПК, при неяснота на чл. 415 ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба “С” Е. – гр. П. не изразява становище по основателността на частната жалба, нито по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението, с което е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение. Изложени са съображения, че заявителката не е представила доказателства, че е предявила в срок иск за установяване на вземането си, като по представената искова молба до ПРС вх. №20351/25.VІ.2008 г., ищец не е заявителката, а “В” Е. – гр. С., поради което липсва идентичност между лицето, сезирало съда, като заявител в производството по издаване на заповед за изпълнение и ищецът по посоченото дело, предявил иск за установяване на вземането си.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е представила доказателства, че е предявила иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, за което е уведомена от първоинстанционния съд, поради което съдът на основание чл. 415 ал. 2 ГПК е обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение. Релевантният за спора въпрос, разрешен от съда е: изпълнила ли е взискателката задължението по чл. 415 ал. 1 ГПК, което нейно бездействие дава основание да се приложи чл. 415 ал. 2 ГПК и да се обезсили заповедта за изпълнение, а не въпросът в конкретния случай има ли идентичност между заявителя и ищецът по посоченото дело по иска за установяване на вземането. Този въпрос е конкретен по делото и отговорът му зависи от представените от жалбоподателката доказателства за извършените действия по чл. 415 ал. 1 ГПК, липсата на каквито води до обезсилване на заповедта.
Поради изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 1.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 2603/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: