ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
София, 24.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 953/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Р. П. – от гр. С. срещу Решение № 209 от 22.VІІ.2009 г. по гр.д. № 328/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение от 23.ІV.2009 г. по гр.д. № 3918/ 2008 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Р. П. – от гр. С. срещу В. Й. М. – от гр. С. иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване, че се дължи сумата 5325 лв. по запис на заповед от 25.ІV.2006 г., със законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК.
В Изложение за допускане на касационно обжалване жалбопо – да телят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материално – правен въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата и който е свързан както с основателността на предявения иск, така и с превратното тълкуване на закона. Затова иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В последващо Изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят отново сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с основателността на иска и с превратното тълкуване на закона. Сочи допуснатите от първоинстан – ционния съд процесуални нарушения при събирането на гласни доказателства и неподлагането им на анализ и поддържа, че ответникът е следвало да докаже възраженията си с писмени доказателства и да иска при извършено плащане да му се предаде записа на заповед, и при липсата на такива доказателства, следва да се признае съществуването на вземането. Представя копие от Решение № 153 от 26.V.2009 г. по гр.д. № 208/2009 г. на Сливенски окръжен съд, невлязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба В. Й. М. – от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен положителен установителен иск и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е релевантния за делото материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата. Сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, допуснати от съда, съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят не поддържа да е разрешен от въззивния съд релевантен процесуалноправен въпрос, какъвто би бил налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени процесуални действия от страните или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия, като е процедирал неправилно, в който случай биха могли да се обсъждат сочените от жалбоподателя извършени процесуални действия. Като се има предвид, че представеното от жалбоподателя копие от решение, е на съдебен акт, който не е влязъл в сила, не може да се приеме, че жалбоподателят е доказал твърдението си, че релевантен за де лото правен въпрос, се решава противоречиво от съдилищата.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 209 от 22.VІІ.2009 г. по гр.д. № 328/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: