ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
София, 18.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 172/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” Е. – гр. П. и по касационна жалба на Л. Н. Т. – от гр. П. срещу Решение № 551 от 6. Х.2008 г. по гр.д. № 516/ 2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 151 от 6.ІІ.2008 г. по гр.д. № 1520/ 2007 г. на Пазарджиш- ки районен съд в частта, с която “З” Е. – гр. П. е осъдено да заплати на Л. Н. Т. – от гр. П. лв. – получени на отпаднало основание, 5000 лв. – договорна неустойка, 120 лв. – обезщетение за вреди и 60 лв. – за извършени подобрения, и решението е отменено и искът за подобрения е отхвърлен за разликата до предявения размер 1478 лв. Касационната жалба на ответника е срещу решението в частта, с която исковете са уважени, с оплакване за нарушение на материалния закон. В Основание за допускане жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по съществения материалноправен въпрос: налице ли е валидно едностранно разваляне на писмен договор, когато изявлението не може да достигне до другата страна, която виновно се поставя в невъзможност да го получи – няма задължителна, нито константна съдебна практика. Касационната жалба на ищцата е срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 1418 лв., с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Жалбоподателката излага, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен процесуалноправен въпрос – приел е за недоказани твърденията й за извършени подобрения, като не е кредитирал показанията на св. К, защото е неин син, което е в противоречие с практиката на ВКС по чл. 136 ГПК (отм.), в който смисъл са Решение № 1806/ 1977 г. на ВКС и Решение № 70/ 1980 г. по гр.д. № 65/ 1980 г. на ОСГК на ВС.
“З” Е. – гр. П. оспорва основателността на искането на ищцата за допускане на касационно обжалване, както и касационната й жалба по същество, по съображения, изложени в писмен Отговор, а Л. Н. Т. – от гр. П. не изразява становище по касационната жалба на ответника, нито по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила и е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени в посочения размер и отхвърлени в останалата част осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно решение в частта, с която “З” Е. – гр. П. е осъдено да върне на Л. Н. Т. 5000 лв. – платена цена по развален по вина на продавача предварителен договор, 5000 лв. – договорна неустойка за виновно неизпълнение, 120 лв. – обезщетение за вреди и 60 лв. – за извършени подобрения, решението е отменено и е постановено друго в частта, с която искът за подобрения е бил уважен за разликата над 60 лв. до 1478 лв., за която е отхвърлен. Изложени са съображения, че в изпълнение на Предварителен договор от 6.VІ.2006 г. за продажба на описания магазин, купувачката е платила 40 000 лв., а продавачът не е изпълнил задължението да прехвърли собствеността в уговорения срок, като е продал магазина на друг купувач. Направен е извод, че купувачката е развалила договора по реда на чл. 87 ал. 2 ЗЗД, с нотариална покана, връчена на ответника на 11.ІV.2007 г., с която иска връщане на цената, поради което ответникът следва да й върне платената цена, като получена на отпаднало основание, от която неоснователно задържа 5000 лв.важен е искът за неустойка, уговорена в чл. 6.1 от договора, както и искът за 120 лв. – разходи за връчване на нотариалните покани. Искът за извършени подобрения е уважен за 60 лв., а за разликата до предявения размер 1478 лв., е отхвърлен, по съображения, че не е налице неоснователно разместване на блага, при което ответникът да се е обогатил за сметка на ищцата, тъй като се касае за движими вещи – климатик, бойлер и осветителни тела – които купувачката може да демонтира, без да се наруши целостта им, и с оглед обстоятелството, че имотът е продаден на 20.ІІІ.2007 г. и няма доказателства ответникът да е калкулирал цената на посочените вещи в цената на продадения имот.
По жалбата на “З” Е. – гр. П.
Жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма задължителна, нито константна практика по съществения материалноправен въпрос: налице ли е разваляне на договор, когато изявлението не може да достигне до другата страна, която виновно се поставя в невъзможност да го получи (укрива се). Изложеният въпрос може да е важен, но не е съществен, тъй като от него не зависи изходът на делото. Въз основа на събраните доказателства и след обсъждане доводите на страните, инстанцията по същество следва да отговори на въпроса: налице ли са условията на чл. 87 ЗЗД за разваляне от купувачката на предварителния договор, поради виновното неизпълнение на продавача да й прехвърли собствеността, който въпрос е същественият материалноправен въпрос, от който зависи изходът на делото. Въпросът дали е достигнало до купувачката изявлението за разваляне на продавача, съдържащо се в нотариалната покана, невръчена (за което жалбоподателят поддържа, че е по вина на поставилата се в невъзможност купувачка да я получи, тъй като се укрива), е обусловен от това налице ли е виновно неизпълнение на купувачката, за да може продавачът да упражни правото си на разваляне. Дори и да е връчено на купувачката изявлението на продавача за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД, тъй като продавачът е неизправна страна, поради което не са налице условията на закона той да развали договора, изявлението не може да породи действие, затова е без значение причината за невръчване.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че по изложения материалноправен въпрос (който не е същественият въпрос, както вече се изложи), няма задължителна практика на ВКС. За възможността и условията да се развали извънсъдебно предварителен договор, е налице трайна съдебна практика на ВКС и тя е в смисъл, че изявление за разваляне по чл. 87 ЗЗД може да направи изправната страна, когато е налице виновно неизпълнение на насрещната страна на задълженията, поети с договора. Не е налице въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Поради изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По касационната жалба на Л. Н. Т. – от гр. П.
Жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, по съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен процесуалноправен въпрос – приел е за недоказани твърденията й за извършени подобрения, като не е кредитирал показанията на св. К, защото е неин син. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса за правото на съда да преценява показанията на разпитани свидетели, в случаите на чл. 136 ГПК (отм.), е налице трайна съдебна практика на ВКС, изразена и в посочените от жалбоподателката Решение № 1806/ 1977 г. по гр.д. № 963/ 1977 г. на ВС и Решение № 70/ 1980 г. по гр.д. № 65/ 1980 г. на ОСГК на ВС, но въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с тази практика. Искът за извършени подобрения над сумата 60 лв. съдът е отхвърлил по съображения, че се касае за движими вещи, които ищцата може да демонтира, без да се наруши целостта им (климатик, бойлер, осветителни тела) и защото не е доказала да е налице неоснователно разместване на престации, с което ответникът да се е обогатил предвид обстоятелството, че е продал имота на 20.ІІІ.2007 г. и че няма доказателства движимите вещи да са калкулирани в цената.
Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 551 от 6. Х.2008 г. по гр.д. № 516/ 2008 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: