ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 139/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. К. М. – от гр. П. срещу Определение № 657 от 19. ХІ.2009 г. по ч.т.д. 715/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу Определение № 526 от 17.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 484/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено определение от 2.ІV.2009 г. по гр.д. № 2130/ 2009 г. на Плевенски районен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на иска – наложена е мярка запор върху всички сметки на А. Б. К. над сумата 10 000 лв. и въззивният съд е определил мярка до размер на сумата 10 000 лв. върху сметките на длъжника в ОББ, и в останалата част определението за допускане на обезпечение е потвърдено. Жалбоподателката излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, като счита, че подлежи на касационен контрол определение на въззивен съд, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за допуснато обезпечение, представя определения на състави на ВКС, с които са разгледани частни касационни жалби срещу въззивни определения, постановени по частни жалби срещу първоинстанционни определения за обезпечение на иск.
Ответникът по частната жалба А. Б. К. – от с. П., община Д. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което частично е уважена частна жалба против първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иск. Изложени са съображения, че се касае за определение, което подлежи на двуинстанционно обжалване, по което ВКС се произнася само когато е постановено за първи път от въззивен съд, а не при произнасянето му в правомощията му на въззивна инстанция при уважаване на частна жалба срещу първоинстанционното определение. Съдът е посочил, че с това определение съдът не се произнася по съществото на други производства по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, защото има привременен, съпътстващ характер, като обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита и характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/20.VІІ.2007 г.), поради което т.6 на ТР №1-2001 г. на ОСГК и ТК не е загубило сила. Съдът е заключил, че прокламираното двуинстанционно разглеждане на определението на основание чл. 130 ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт, че в чл. 274 ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване, сред които не е определението по обезпечение на иска, поради което неправилно посоченото във въззивното определение, че подлежи на обжалване, не създава инстанционен контрол, който не е допуснат от закона.
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав е приел, че въззивно определение, с което е изменено първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иск, не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Въззивното определение, с което по жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска, както е прието и в обжалваното определение, има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.
Затова правилно със сега обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което частично е уважена жалбата на длъжника срещу допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на иска. Определението е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 657 от 19. ХІ.2009 г. по ч.т.д. 715/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: