ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
София, 02.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание двадесет и девети януари на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 836/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Н. – от гр. П. срещу Решение № №* от 18.VІІ.2008 г. по т.д. № 596/ 2007 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 147 от 27.VІІ.2007 г. по т.д. № 35/ 2006 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от “И” О. – гр. А., Р. В. Н. – Е. с фирма “И” – гр. А. и Р. В. Н. – от гр. П. срещу Н. Х. М. – И. – от гр. П. иск по чл. 254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че не се дължи сумата 500 000 лв. по Договор за заем от 3. ХІ.2004 г. с нотариална заверка на подписите. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за необоснованост на решението и за неправилност поради нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят в писмено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, е въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съображенията си в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с това, че правният спор обхваща широк кръг от обществени взаимоотношения, които датират от дълъг период от време, развиват се и допринасят за развитието на правото. Според жалбоподателя в случая точното прилагане на закона е от съществено значение с оглед спецификата, регулярността и интензитета на спорните взаимоотношения, което налага установяване на трайна и ясна практика, която би довела до значително по – малък брой противоречиви решения. Жалбоподателят заключава, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, че приетата фактическа обстановка не съответства на събраните доказателства, като направените изводи са незаконосъобразни – решението противоречи на Решение № 112 327/ 11. ХІІ.2006 г. по адм.д. № 9177/ 2006 г. на ВАС и на т.19 от ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 4.І.2001 г. по гр.д. № 1/ 2000 г., копия от които представя.
Ответникът по жалбата Н. Х. М. – И. – от гр. П. с писмен Отговор от 9. ХІІ.2008 г. оспорва основателността на искането за допускане н касационно обжалване, като излага и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба, а останалите ответници по жалбата “И” О. – гр. А. и Р. В. Н. – Е. с фирма “И” – гр. А. не изразяват изрични становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени отрицателни установителни искове, субективно съединени, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че соченото основание е налице, тъй като правният спор обхваща широк кръг от обществени взаимоотношения, които се развиват и допринасят за развитието на правото и че се налага установяване от ВКС на трайна и ясна практика, която би довела до значително по – малък брой противоречиви решения. Не допускането от ВКС на касационно обжалване с постановеното от ВКС решение трябва да е от значение за точното прилагане на закона и ВКС да установи трайна практика по съществения правен въпрос, а трябва въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или роцесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Развитите от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и за необоснованост, съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова неоснователно жалбоподателят се позовава на т.19 от ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 4.І.2001 г. по гр.д. № 1/ 2000 г. за съдържанието на мотивите, а решението на ВАС, копие от което представя, не е от решенията, посочени в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 92 от 18.VІІ.2008 г. по т.д. № 596/ 2007 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: