ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 729
София, 10.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 810/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Д” Е. – с. Д., област Шумен срещу Определение № 262 от 1.ІХ.2009 г. по ч.т.д. № 532/ 2009 г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 374 от 19.V.2009 г. по ч.гр.д. № 208/ 2009 г. на Районен съд Велики П. , с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск поради непредставяне на доказателства за предявяване на обезпечените искове в дадения срок. По изложените съображения жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, излага и съображения за незаконосъобразност на определението. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което се остави в сила допуснатото обезпечение на бъдещи искове, евентуално – ако това не се уважи – иска съдът да намали поради прекомерност присъдените разноски за въззивното производство.
Ответникът по частната жалба “Б” Е. – гр. В. по съображения, изложени в писмено Възражение оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице условията затова, излага и съображения за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещи искове, поради непредставянето на доказателства за предявяването им в дадения срок, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отменено на основание чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК допуснато обезпечение на бъдещи искове, и “Д” Е. – с. Д., община В. е осъдено да заплати на “Б” Е. – гр. В. лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 390 и сл. ГПК, както и по служебна отмяна на обезпечението по чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска, респ. по служебна отмяна на обезпечение на бъдещ иск поради непредявяването му в дадения от съда срок, има несамостоятелен, привременен характер и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което служебно е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение, с което служебно е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
По искането за промяна на определението в частта за разноските, съгласно чл. 248 ГПК, следва да се произнесе въззивният съд, който го е постановил, чието определение ще подлежи на обжалване с частна жалба пред настоящата инстанция.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Д” Е. – с. Д., обл. Шумен срещу Определение № 262 от 1.ІХ.2009 г. по ч.т.д. № 532/ 2009 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: