ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
София, 24.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 269/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Л. К. Т. – Е. с фирма “С” – гр. К. срещу Определение № 1* от 19. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 2671/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Определение от 19.ІХ.2008 г. по гр.д. № 351/ 2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на иска, като е наложен запор 80 356.79 лв. върху описаната банкова сметка на ответника. По изложените съображения, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са наложени два запора по две обезпечителни заповеди, жалбоподателят иска да се отмени.
С Молба от 14.І.2008 г. (вероятно 2009 г.) жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона. Подробно описва постановените съдебни актове и заключава, че върху сметката му понастоящем са наложени два запора по две обезпечителни заповеди за едно и същи нещо. Представя копие от Определение от 4.І.2000 г. на САС по ч.гр.д. № 2440/ 1999г.
Ответникът по частната жалба А. Георгиев С. – Е. с фирма “С” – гр. К. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като излага и подробни съображения за неоснователност по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иска, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иска, като е наложен запор в размер на 80 356.79 лв. върху посочената банкова сметка на ответника. Изложени са съображения, че е неоснователно възражението на ответника, че е допуснато обезпечение на иск, вече обезпечен по реда на обезпечение на бъдещ иск, тъй като Определение от 14.ІІ.2008 г. по гр.д. № 73/ 2008 г. на Костинбродски районен съд, е отменено с Определение № 101/ 10.V.2008 г. по ч.гр.д. № 2854/ 2008 г. на САС и е отхвърлено искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск за неустойка по Договор от 14.ІV.2005 г., сключен между страните по делото. Съдът е посочил, че предмет на настоящото дело е иск за неустойка по Договор от 14.ІV.2005 г., който е допустим и вероятно основателен, тъй като е подкрепен с убедителни писмени доказателства и е внесена определената от съда гаранция 5000 лв., следователно обезпечителната нужда е налице и наложената обезпечителна мярка е подходяща.
Касационно обжалване на така постановеното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е изложил кои са разрешените от въззивния съд съществени правни въпроси и не е развил доводи в подкрепа на бланкетно посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, без което съдът не може да провери дали същите са налице.
От представеното от жалбоподателя копие от Определение от 4.І.2000 г. на САС по ч.гр.д. № 2440/ 1999г. може да се приеме, че той основава искането за допускане на касационно обжалване на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като е недопустимо повторно налагане на обезпечение при вече наложено такова, но това негово твърдение не се подкрепя от постановените съдебни актове: допуснатото обезпечение на бъдещ иск с Определение от 14.ІІ.2008 г., предмет на гр.д. № 73/ 2008 г. на Костинбродски районен съд, е отменено с Определение № 101 от 10.V.2008 г. по ч.гр.д. № 285/ 2008 г. на САС, а от служебната справка, направена от ВКС по ч.т.д. № 302/ 2008 г. на ВКС, се установява, че с Определение № 231 от 16.ІV.2009 г. на ВКС, ТК, не е уважена частната жалба срещу разпореждането за връщане, следователно второинстанционното определение е влязло в сила и няма допуснато обезпечение по бъдещ иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 19. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 2671/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: