ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
София 04.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 72/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Е” А. – гр. С. срещу Решение № 79 от 25.VІІ.2008 г. по гр.д. № 1176/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 5.ІV.2007 г. по гр.д. № 3059/ 2005 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на “Е” А. – гр. С. срещу Л. А. Х. , Н. В. Д., В. А. А. и В. В. С. – всички от гр. С. за сумата 10 000 евро – договорна неустойка и за сумата 1277 евро – разходи по договора, с оплакване за неправилност на решението поради противоречие със закона, и за необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за обвързващата сила на договора, за тълкуването му и за последиците от неизпълнение на задълженията, поети с договора. Като тълкува волята на страните, съдържаща се в т.16 от договора във връзка и с останалите негови клаузи, жалбоподателят счита, че съдът я е тълкувал неправилно и в противоречие на практиката на ВС, изразена в: Решение от 11.ІХ.2002 г. по гр.д. № 1193/ 2001 г., с което е прието, че съдът следва да се съобрази с разпоредбата, която предвижда, че се смята за сбъднато условието, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи, в Решение № 31/ 11.ІІ.2007 г. по гр.д. № 789/ 2007 г. за необходимостта съдът да направи преценка за добросъвестното упражняване на правата от всяка от страните и в Решение № 788 от 15. ХІІ.2005 г. по гр.д. № 513/ 2004 г. относно задължението на съда да търси действителната обща воля на страните при сключване на сделката.
Ответниците по касационната жалба Л. А. Х. , Н. В. Д., В. А. А. и В. В. С. – всички от гр. С. оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмено Становище, в което излагат и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, предявени при условията на обективно и пасивно субективно съединяване, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно-то решение, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците искове за договорна неустойка по 2500 евро – общо 10 000 евро – и за разходи по договора 1277 евро общо срещу ответниците. Като е тълкувал волята на страните въз основа на клаузите на Договора от 2.ІІІ.2004 г., съдът е приел, че съгласно т.16, договорът влиза в сила в момента на подписването му от всички участващи в него страни, както и от собствениците на масива, който ще се закупува, и тъй като е подписан за обещателите – продавачи само от Л. А. Х. , която не е била упълномощена от останалите трима продавачи, приел е за основателно възражението на ответниците, че договорът не е породил действие. По съображения, че за продавачката Л. Х. не е възникнало задължение за сключване на окончателен договор и поради несъществуването на главното задължение за нея, не е възникнало и задължението за неустойка по т.9, съдът е отхвърлил исковете за неустойка срещу всеки от ответниците, както и иска за претендирани разходи 1277.22 евро, по съображения, че не е доказано сумата да е получена от продавачите, които не са сключили окончателен договор за продажба.
Жалбоподателят сочи съществените материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл: за обвързващата сила на договора, за волята на страните, съдържаща се в договора и за задълженията, поети с договора, за които поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по тези въпроси, изразена в: Решение от 11.ІХ.2002 г. по гр.д. № 1193/ 2001 г., Решение № 31/ 11.ІІ.2007 г. по гр.д. № 789/ 2007 г. и Решение №788 от 15. ХІІ.2005 г. по гр.д. № 513/ 2004 г. Няма спор, че е постоянна практиката на ВКС относно задължението на съда да търси действителната обща воля на страните при сключване на договора, но не може да се приеме, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с тази съдебна практика. Въззивният съд не е тълкувал волята на страните, съдържаща се в договора и конкретно каузата на т.16 за влизане в сила на договора, по начин, който да противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се извежда чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии. Липсата на валидно сключен договор поради неподписването му от трима от обещателите, които възразяват, че не са упълномощили Л. Х. да ги представлява, е дала основание на съда да приеме, че поради липса на съгласие на тримата обещатели за сключване на предварителния договор, последният не може валидно да обвърже посочените в договора страни. Не са правени доводи за приложение на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 ЗЗД и такива не са обсъждани от съда, поради което неоснователно жалбоподателят, за да обоснове основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, се позовава на практиката на ВКС относно недобросъвестно поведение на страната при сключен договор при отлагателно условие и тази за недобросъвестно упражняване на правата от всяка от страните по договора.
С оглед изложеното не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 79 от 25.VІІ.2008 г. по гр.д. № 1176/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: