Определение №52 от 25.1.2010 по ч.пр. дело №36/36 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 52
 
София, 25.01.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело №  36/ 2010   год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на АПС Б. унд Щ. ГМБХ дружество – Виена, Австрия, чрез пълномощника му адв. С от САК срещу Определение № 1* г. по ч.гр.д. № 1378/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното определение в частта, с която е наложена обезпечителна мярка “запор върху търговското предприятие на ответника”, каквато е отказана и, с което първоинстанционното определение е потвърдено в останалата му част, и по частна жалба на “Б” Е. – гр. В. срещу определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение. В постъпилите частни жалби се съдържат оплаквания за неправилност на определението в обжалваните от страните части, а в представените от страните И на основанията за касационно обжалване, страните съответно поддържат: АПС Б. унд Щ. ГМБХ : че режимът на обжалване на въззивното определение е по чл. 274 ал. 2 ГПК, поради което жалбоподателят не следва да сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, като жалбоподателят излага и съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят “Б” – Е. гр. В. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
АПС Б. унд Щ. ГМБХ дружество – Виена, Австрия с писмен Отговор оспорва допустимостта и основателността на жалбата на “Б” – Е. гр. В., а “Б” – Е. гр. В. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на частната жалба на АПС Б. унд Щ. ГМБХ дружество – Виена, Австрия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е съответно потвърдено и отменено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, намира, че частните жалби са недопустими, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения е отменено първоинстанционното определение в частта относно обезпечителната мярка “запор върху търговското предприятие на ответника”, каквато е отказана, и е потвърдено първоинстанционното определение за допускане на обезпечение на бъдещи искове в останалата му част.
Така постановеното определение на въззивния съд по обезпечение по чл. 390 и сл., не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допускане на обезпечение на бъдещ иск има несамостоятелен, привременен характер.
В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение, която частично е уважил и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение относно допуснатото обезпечение на искове и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на бъдещ иск.
По изложените съображения частните жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, поради което не се налага да се обсъждат доводите на страните налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, и тези по съществото на жалбите.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на АПС Б. унд Щ. ГМБХ дружество – Виена, Австрия, чрез пълномощника му адв. С от САК срещу и частната жалба на “Б” Определение № 1* от 20.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 1378/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top