ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 524/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу Решение № 550 от 11. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 1033/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Решение № 2* от 13.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 2144/ 2008 г. на ВРС, и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от А. за с. к. – гр. С. срещу “Т” А. – гр. В. за 2 000 лв. – неустойка по чл. 23 от приватизационен договор от 8.VІІ.1999 г. и искът за 2000 лв. – неустойка по чл. 21 от приватизационен договор от 27.VІІ.2000 г., с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и за необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване АСлПК – гр. С. сочи, че съдът, като е приел, че не е налице неизпълнение, тъй като задължението за отчет за запазване предмета на дейност, като отрицателен факт, не би могло да се отчете с документи, а съгласно чл. 127 ГПК (отм.) в тежест на страната е да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си, изложеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че отрицателните факти подлежат на доказване чрез положителни факти. Жалбоподателят сочи Р. № 879/14.VІІ.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г. и Р. № 957/ 26.ІХ. 2007 г. по гр.д. №1307/2006 г. на ВКС и поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата “Т”А. – гр. В. по съображения, изложени в Писмен отговор оспорва жалбата, като недопустима, и като неоснователна по аргументите, съдържащи се в решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове за неустойка, които са отхвърлени, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е приел, че са неоснователни искове за неустойка по чл. 23 от Договор от 8.VІІ.1999 г. и по чл. 21 от Договор от 27.VІІ.2000 г., тъй като ответникът е изпълнил към датата на предявяване на иска задълженията, съдържащи се в чл. 21 от първия договор и в чл. 19 от втория, подробно обсъдени от съда, които задължения са се погасили с факта на плащане на пълния размер на цената. За задължението купувачът да се въздържа от промяна на предмета на дейност за срок от 10 години, който срок не е изтекъл към предявяване на иска, поради което това е единственото валидно задължение по двата договора към предявяването на иска, съдът е посочил, че това задължение не може да се отчете с документи, и продавачът би могъл да к. ра изпълнението му ежедневно чрез справка в електронния търговски регистър, като купувачът не дължи писмен отчет за въздържане от действие – отрицателен факт.
От изложеното следва, че по делото не е разрешен изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. Въззивният съд не е приел, че не е налице неизпълнение, което като отрицателен факт не би могло да се отчете с документи, както неоснователно се излага от жалбоподателя, който поддържа, че въпросът за доказването на отрицателните факти е решен в противоречие с практиката на ВКС. С оглед конкретното задължение, поето от купувача по приватизационния договор – съответно по чл. 21 ал. 2 и чл. 19 ал. 2 от всеки от договорите – да изготвя и представя на продавача писмени отчети с приложени документи за изпълнение на поетите задължения по договорите в срок до 31 януари на всяка календарна година, съдът подробно е изложил, че поетите задължения купувачът е изпълнил, а задължението да не променя предмета на дейност – задължение за въздържане от действие – не подлежи на отчет с документи, което изпълнение продавачът може да к. ра чрез справка в търговския регистър. Като е обосновал липса на неизпълнение на задължението за подаване на писмени отчети, тъй като купувачът е изпълнил задълженията, поети с договора, и защото не може да се подаде отчет за изпълнение на задължението да не променя предмета на дейност, съдът е отхвърлил иска за неустойки, търсени за неизпълнение на задължението за подаване на отчети. Тук не става въпрос за тежест на доказване и за начин на установяване на отрицателен факт, а за неоснователност на иска за неустойка за неизпълнение на задължението за подаване на отчети за изпълнение на задълженията, поети с договора, за установено изпълнение на задълженията, поети с договора, поради което отчитането на това изпълнение е без съществено значение.говорената от страните с приватизационните договори неустойка трябва да обезпечава поетите задължения с договора, да е съответна и адекватна на задълженията, поети от купувача, като не е съществено дали купувачът е отчел изпълнението на поетите задължения, когато той ги е изпълнил, и при липса на неизпълнение на поетите с договора задължения от купувача, са неоснователни исковете за търсена неустойка за неизпълнение да се отчете изпълнено задължение по договора.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 550 от 11. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 1033/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: