ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 679
София, 28.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 592/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. О. и Ч. Н. О. – двамата от гр. В. срещу Решение № 210 от 26. ХІ.2008 г. по гр.д. № 335/ 2008 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на всеки от тях за неимуществени вреди над 25 000 лв. до предявен размер 80 000 лв. и е прието съпричиняване от наследодателя им 50%. Жалбоподателите сочат, че поначало баща им е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, но така определено, съпричиняването е с неоправдано завишен размер, при постановяване на решението е нарушен чл. 52 ЗЗД, като въпросът за размера на неимуществените вреди е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, както и че по въпроса за размера на неимуществените вреди жалбата е допустима и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С Частна жалба обжалват Определение № 17, постановено от въззивния съд, с което са присъдени разноски, което искат да се отмени, като неправилно, по изложените съображения.
Ответникът по жалбите ЗАД ”Б” – гр. С. с писмен Отговор от 4.ІІІ.2009 г. и с Отговор от 7.ІV.2009 г. по изложените съображения оспорва касационната жалба и частната жалба по същество, като неоснователни, и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционното решение, след което исковете на ищците са уважени: изцяло тези за имуществени вреди и до размер по на 25 000 лв. тези за неимуществени вреди, следователно обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение, като е потвърдено и изменено първоинстанционното решение, изцяло са уважени исковете за имуществени вреди, и в размер по на 25 000 лв. исковете за неимуществени вреди, които са отхвърлени за разликата до предявените размери по 80 000 лв. При влязло в сила първоинстанционно решение, с което исковете за неимуществени вреди са били уважени по за 15 000 лв., е установено, че са налице условията на чл. 226 КЗ за ангажиране по предявения пряк иск отговорността на застрахователя. Като е посочил установената с влязла в сила присъда вина на водача, който се е движел със забранена скорост, несвоевременно е възприел пресичащия пешеходец, тъй като водачът е предприемал маневра изпреварване и не е намалил скоростта, и не е спрял, за да избегне удара, съдът е приел, че пострадалият в еднаква степен е допринесъл за съпричиняване на резултата, тъй като е пресичал платното на непозволено място – при мантинела, при силен трафик, и при наличие в близост на пешеходен подлез. Съдът е отчел, че пострадалият е спрял на разделителната линия, след което е продължил пресичането, с което е подвел водача за намеренията си, следствие което водачът е насочил автомобила в дясно, в посока, съвпадаща с посоката на движение на пешеходеца, като независимо от предприетото внезапно спиране, пострадалият е попаднал в опасната зона и е бил блъснат и впоследствие е починал в резултат на удара. При тези данни съдът е приел равен принос на пострадалия на този на водача и съответно е намалил определеното обезщетение за неимуществени вреди по 50 000 лв. за всеки от синовете на загиналия, който макар в напреднала възраст, е бил в добро здраве и са установени отношения на близост и привързаност между бащата и синовете, като последните са били засегнати емоционално и душевно от неочакваната загуба. Така съдът е уважил исковете за неимуществени вреди по за 25 000 лв. за всеки от ищците и е уважил в отхвърлената част исковете за имуществени вреди.
С оглед изложеното разрешените по делото материалноправни въпроси са: за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и за степента на съпричиняване на пострадалия, на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Дори и да се приеме, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата, както се излага от жалбоподателите, в подкрепа на което те не сочат решения на различни по степени съдилища, тъй като въззивният съд е разрешил изложените въпроси в съответствие със задължителната съдебна практика по тези въпроси, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Съблюдавайки трайната практика на ВКС, с оглед данните по делото, като е обсъдил релевантните за спора доказателства, съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди, следващо се на синовете на загиналия, съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД, като е взел предвид конкретните обстоятелства по делото – близките отношения между бащата и синовете, тежката загуба от внезапната гибел на баща им, възрастта на бащата и доброто му здравословно състояние – с което въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Съпричиняването от страна на пострадалия в равна степен на това на водача, съдът е определил при съобразяване на обстоятелствата, имащи значение за настъпване на вредоносния резултат, които подробно е обсъдил. Искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По повдигнатите релевантни за делото материалноправни въпроси е създадена задължителна съдебна практика, която не е неясна или непълна и не се нуждае от промяна. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно.
По частната жалба: Съобразно отхвърлената част на исковете, жалбоподателите – ищци по делото, са осъдени да заплатят на ответника по делото 420.80 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.
Частната жалба е неоснователна. Във въззивното производство ответникът по делото е направил разноски 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно отхвърлената част на жалбата на ищците, правилно е уважено искането му по чл. 192 ал. 4 ГПК (отм.) и са му присъдени разноски 420.80 лв. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че не са доказани направените във въззивното производство разноски – адвокатско възнаграждение – поради което не следва да се присъждат. С Пълномощно № 152/25.VІ.2008 г. адвокат Д(преди юрисконсулт) е упълномощена от ЗПАД ”Б”, чрез изп.директор и с Договор за правна защита и съдействие от 29.ІХ.2009 г. е удостоверено, че й е изплатена сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 210 от 26. ХІ.2008 г. по т.д. № 335/ 2008 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17 от 19.І.2009 г. по т.д. № 335/ 2008 г., с което на основание чл. 192 ал. 4 ГПК (отм.) са присъдени разноски за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: