ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
София, 18.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 658/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. срещу Решение № 72 от 7.ІV.2009 г. по гр.д. № 391/ 2008 г. на СГС, с което е оставено в сила Решение от 10. Х.2008 г. по гр.д. № 12197/ 2007 г. на СРС, с което по иска по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на “Е” АД (предишното наименование на ответника по делото), че Т. Х. А. не дължи сумата 4650.76 лв. – коригирана стойност на консумирана електро – енергия съгласно Констативен протокол № 1000533/25.ІV.2007 г., с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисляване, който се решава противоположно от съдилищата – едни приемат, че фактът, водещ до корекция, включва констатиране на нарушението и изготвяне на справка, а въззивният съд е счел тези факти за недостатъчни. Жалбоподателят сочи, че въпросът за характера на констативните протоколи и необходимостта или не от оспорването им, се решава противоречиво от съдилищата – едни приемат, че протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила, дори и ако не е оспорен, а други – че има доказателствена сила и следва да бъде оспорен. Жалбоподателят поддържа, че е противоречиво и тълкуването на Общите условия за продажба на електроенергия, като в някои съдебни решения се приема, че ОУ съставляват изрична уговорка между страните, а при други се застъпва противоположното становище. Счита, че клаузата на чл. 25 ал. 1 ОУ, е предварително уговорена санкция за неправилно отчитане на средството за търговско измерване, предварително уговорен начин на определяне отговорността на лицето, срещу което е констатирано неправилното отчитане, която клауза не е нищожна и е достатъчна, за да се приеме неправилно отчитане. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 т. 1 ГПК и прилага копия от съдебни актове на различни по степен съдилища, някои невлезли в законна сила.
Ответницата по касационната жалба Т. Х. А. – от гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен установителен иск и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи исковата сума, по съображения, че е създадено между страните на база сключен договор правоотношение по доставка на електроенергия и плащането й, поради което и задълженията на страните следва да се уреждат съобразно договора и действуващите нормативни разпоредби. Съдът е посочил, че в тежест на ответника е да докаже възникването на претендираното вземане, породено от договор, каквото не е доказал, като въведената с ОУ възможност за едностранна корекция на сметки за дължима електроенергия за минал период, съставлява нарушение на основните принципи на правовия ред, прогласени от чл. 19 ал. 1 от Конституцията – за равнопоставеност на гражданско – правните и търговските субекти, за еднаквите условия за стопанска дейност, за закрилата на потребителите и за забрана за злоупотреба с монополно положение. Направен е извод, че в качеството си на монополист ответникът въвежда в своя полза възможност за безконтролни едностранни изменения в съдържанието на учредените правоотно -шения, като последица от които изменения може да възлага в тежест на потребителите риска от неизпълнение на своите задължения да поддържа в изправност средствата за измерване на доставената електроенергия. Съдът е посочил, че съгласно чл. 120 ал. 1 ЗЕ, както и според ЗЕЕЕ (отм.), ответникът е собственик на уредите за измерване, върху него е задължението за поддържане в изправност на уредите, съгласно чл. 28 ал. 8 от Наредба №8/9.VІ.2004 г., както и задължението да осигури поправката или замяната им с изправни, като в негов риск остава евентуална загуба от неотчетена електроенергия и че отклонения от посоченото правило са допустими, когато се докаже, че неизправността е причинена от потребителя. Съдът е посочил, че с чл. 25 от Общите условия рискът от неизправни измервателни средства е възложен всякога върху потребителите на основание предположение, че те са виновни за неизправността, каквото предположение не е въведено в нарочна правна норма и в тежест на ответника е да го докаже във всеки конкретен случай. По съображения, че е нищожна посочената клауза на ОУ, като противоречаща на основни принципи на правото и на добрите нрави, тъй като представлява неоправдана санкция за неизпълнение на чуждо задължение, която санкция се определя по неясни и необективни критерии и не може да бъде годно основание за възникване на претендираното вземане, отрицателният установителен иск е уважен.
Въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и с оглед данните по делото, може да се изведе разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, релевантен за делото, който е: налице ли са предпоставки за едностранно коригиране от доставчика на електроенергия на дължими суми за минал период и приложима ли е разпоредбата на чл. 25 от Общите условия, с оглед изразеното по делото становище на жалбоподателя, че уговорките за корекция на сметки за минал период, се сдържат в ОУ, приложими в отношенията между страните. Не са релевантни за делото останалите изложени от жалбоподателя въпроси – материалноправния: за основанието за възникване на спорното вземане и за да е налице задължението на потребителя, достатъчни ли са констатирането на нарушението и изготвянето на справка, и процесуалноправните въпроси: за характера и доказателствената сила на констативните протоколи и нуждата от оспорване. Тези въпроси може да са важни, но не са разрешени от въззивния съд и решаването им не се отразява на изхода на делото.
Жалбоподателят не сочи кое от основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че е налице, като иска допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. С оглед доводите за противоречиво решавани въпроси от съдилищата и представените копия от съдебни актове на различни съдилища, може да се приеме, че поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Това основание не е налице, защото релевантният за делото въпрос, изложен по-горе, не се решава противоречиво от съдилищата и дори и да има решения на отделни съдебни в различен смисъл, по този въпрос има постоянна практика на ВКС.
Тази практика е в смисъл, че за да е основателно възражението на доставчика на електроенергия, че е извършена правилно едностранна корекция на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период, следва да е доказано по делото твърдението, че потребителят е виновен за неизправността на измервателното средство. В Наредба № 6/ 9.V.2004 г., за разлика от НППРЕМПП от 2000 г.(отм.), не се съдържат разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период и методика затова, поради което е неоснователен доводът, че клаузата на чл. 25 ал. 2 от Общите условия е достатъчна, за да се приеме, че е налице неправилно отчитане в средството за измерване. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на възникналото по договора с потребителя вземане за цената на доставената електроенергия, за да е основателно позоваването на посочената клауза, доколкото с ОУ може да се уговори санкция за потребителя за неизпълнение на задължението на доставчика да поддържа в изправност средствата за измерване, трябват доказателства за влизане в сила на Общите условия, одобрени от компетентния държавен орган, съгласно чл. 98 ал. 2 ЗЕ. В този смисъл са Решение № 641/6. Х.2008 г. по т.д. № 287/ 2008 г., Решение № 83/12.ІІ.2009 г. по т.д. 541/2008 г., Определение № 275 /25.V.2009 г. по т.д. № 103/ 2009 г. на ВКС и др.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата 400 лв. – разноски за настоящата инстанция. По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 72 от 7.ІV.2009 г. по гр.д. № 391/ 2008 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД – гр. С. да заплати на Т. Х. А. – от гр. С. лв. -разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: