ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 663
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 565/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К”А. – гр. П. срещу Решение № 18 от 25.ІІІ.2009 г. по т.д. № 31/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 95 от 27. ХІ.2008 г. по т.д. № 19/ 2008 г. на Ямболски окръжен съд, с което “Д” ЕООД – гр. Я.е осъдено да заплати на ищеца 3007.20 лв. – възнаграждение по договор за изработка, не е уважено възражението на ответника за прихващане за 15 156 лв., отхвърлени са: искът за възнаграждение за разликата до предявения размер, искът за договорна неустойка, искът за изтекли лихви, както и насрещните искове на ответника за договорна неустойка. Касационната жалба на ищеца е срещу решението в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, които обосновава с подробно обсъждане на фактите по делото. Жалбоподателят счита, че съществените материалноправни въпроси,са решени в противоречие с константната съдебна практика, формулира въпроса за спазване на чл. 20 ЗЗД при тълкуване волята на страните и сочи практика на ВКС: Р. №1661/6. ХІІ.1999 г. по гр.д. №972/1999 г., Р. № 1100/4.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г. на ВКС, Р. №240/ 14.VІ.2007 г. и Определение № 77/ 9.ІІ.2009 г. по гр.д. № 523/2009 г., както и Решение на АС при БТПП по ВА. № 84/ 2002 г. Жалбоподателят подробно обосновава защо са неправилни изводите на съда и как следва да се тълкува волята на страните, съдържаща се в Договора за продажба и доставка на кулокран. Жалбоподателят поддържа и че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси от значение да точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – въпросът да се изяснят точните критерии и установят облигационните отношения на страните чрез клаузите на договора, и възникналите права и задължения, формирани чрез волята им. Счита, че съдът неоснователно е игнорирал чл. 127 ГПК (отм.), и е постановил неправилен акт – без доказателства за вина и без отговор на съществения правен въпрос за сложилите се отношения на страните. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалбата “Д” ЕООД – гр. Я. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността й по същество и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно са уважени и отхвърлени осъдителни искове, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изведеният от жалбоподателя въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване волята на страните, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, изразена и в представеното Р. № 77/9.ІІ.2009 г. по т.д. № 523/ 2008 г. на ВКС. Изводът, че ищецът не е изпълнил изцяло задълженията, поети с договора, като не е доставил и монтирал кулокран, комплектован с 5 броя звена, съгласно предмета на договора – р. І т. 1, съдът е направил не само въз основа на волята на страните, материализирана в договора, но и като е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства, включително заключенията на съдебно – техническа експертиза.
Въпросът за приемане на доставената вещ, по който жалбоподателят не излага съображения, но сочи практика на ВКС: Р. №1661/6. ХІІ.1999 г. по гр.д. №972/1999 г., Р. № 1100/4.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г. на ВКС, Р. №240/ 14.VІ.2007 г., не е решен от съда в противоречие с тази практика, тъй като въззивният съд е изложил обосновани съображения защо приема за неоснователен доводът на жалбоподателя, че ответникът е одобрил доставената вещ – че ищецът е изпълнил уговореното с договора, което изпълнение е прието без възражения от ответника. Постоянна е сочената от жалбоподателя съдебна практика, че при приемане на работата без възражения, се дължи уговореното възнаграждение, както и че приемането е не само фактическо, но и правно действие, но с оглед данните по конкретното дело, не е налице приемане на доставената вещ без възражения.
Позоваването от жалбоподателя на Решение на АС при БТПП по ВА. № 84/ 2002 г. е несъстоятелно, тъй като решенията на арбитражните съдилища, не са актове по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Поради изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изложените от жалбоподателя въпроси – да се изяснят точните критерии и установят облигационните отношения и възникналите права и задължения на страните чрез клаузите на договора, не обуславят соченото основание за допускане на касационно обжалване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Оплакването, че съдът е нарушил правилото на чл. 127 ал. 1 ГПК (отм.), е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 18 от 25.ІІІ.2009 г. по т.д. № 31/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: