ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 216/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Е” ООД – гр. Б. срещу Определение № 1* от 28. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 7291/ 2009 г. на СГС. По изложените съображения, че е неправилно както за приетото, че призоваването на ищеца е редовно, така и за присъдените разноски, жалбоподателят иска определението да се отмени, и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия. В Изложение по чл. 283 ал. 1 т. 1 ГПК излага, че определението е в противоречие с практиката на ВКС по подобни казуси – Определение №329/7.ІХ.2005 г. по д. № 46/2005 г., Решение № 669/16.V.2006 г. по гр.д. № 343/2005 г., Решение № 639/6. Х.2008 г. по т.д. № 322/2008 г. и Решение № 604/ 28. ХІ.2008 г. по т.д. № 324/2008 г., в които ВКС приема, че вписаният в търговския регистър адрес е канцелария по смисъла на чл. 50 ал. 3 ГПК (чл. 48 ГПК – отм.), а по делото връчването не е извършено в канцеларията на ЮЛ и на лице, което има право да получи призовката. Жалбоподателят излага, че въззивният съд не се е произнесъл по жалбата в частта за разноските, като първоинстан – ционното определение е в противоречие с практиката на ВКС – Решение №170/11.V.2009 г. по гр.д. № 327/2008 г., Определение №20/13.ІІ.2009 г. по т.д. №474/2008 г., Определение №105/30.V.2009 г. по гр.д. №118/ 2009г. и Определение №150/19.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 60/2009 г., в които е прието, че разноските трябва да са направени, което по делото не е доказано. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба “С” ООД – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 238 ал. 2 ГПК и са присъдени разноски, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че ищецът е редовно призован, съгласно чл. 50 ал. 1 ГПК, съгласно която разпоредба мястото, на което трябва да се връчи съобщение на ЮЛ, е това, вписано в търговския регистър като адрес на лицето, и съгласно чл. 50 ал. 3 ГПК връчването на ЮЛ, става на съответния адрес и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съдът е посочил, че призовката на ищеца за първото съдебно заседание, е връчена на адреса, посочен в исковата молба и вписан от регистърния съд и е получена от М. П. – касиер. По съображения, че са били налице условията на чл. 238 ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е в правомощието да уважи искането на ответника и да прекрати делото. За правилността на определението в частта за разноски 1000 лв., присъдени въз основа на Пълномощно без дата, представено на 26.ІІІ.2009 г., въззивният съд не е изложил съображения, но като е потвърдил определението, го е направил част от своето определение.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за начина на връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица, е важен, тъй като от решаването му зависи преценката правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 238 ал. 2 ГПК. Този въпрос не е решен от съда в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 51 ал. 4 изр. 1 ГПК и чл. 48 ГПК (отм), която се прилага съответно и към аналогичните правни норми на чл. 50 ал. 1 ГПК и чл. 48 ГПК, която практика е в смисъл, че мястото на връчване на книжа на търговец, е последният вписан в търговския регистър адрес, като връчването се извършва в канцеларията му на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Призовката на ищеца е изпратена на адреса, вписан в търговския регистър: гр. Б., ж.к.”Славейков” бл. 8 ет. 3 и е връчена на посоченото лице – касиер, поради което връчването е редовно и няма основание съдът да приеме връчването за нередовно, щом като служител на ищеца – касиер – валидно е приел призовката, нито да извърши ново връчване на пълномощника на ищеца, съгласно чл. 39 ал. 1 ГПК, както неосноватено се поддържа от жалбоподателя. Въззивният съд се е произнесъл по изложения въпрос в съответствие с установената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за дължимите разноски: както е посочено и в приложените към жалбата копия от актове на ВКС, установена е съдебната практика, че за да се присъдят поисканите от страната разноски, трябва да има доказателства, че реално са направени. Като е съобразил Пълномощно без дата (л.48), удостоверяващо платени от ответника на упълномощения адвокат разноски 1000 лв., съдът е уважил искането на ответника за разноски, на основание чл. 238 ал. 2 ГПК и е присъдил разноски, които са доказани. Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 28. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 7291/ 2009 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: