ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 683
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 752/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на М. Х. Т. – от с. А., община П. срещу Определение № 316 от 4.VІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 326/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се обезсили издаденият изпълнителен лист.
В Изложение на предпоставките за допускане на обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят излага, че ВКС в практиката си няма колебание, че запис на заповед, който не съответства на изискванията на чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед и не е източник на менителнично задължение, като съдържанието на записа на заповед е строго формално, изрично е посочено в закона – чл. 535 ТЗ – и отсъствието на който и да е от изброените реквизити, го прави нищожен поради липса на форма – Р. №158/5.ІІІ.2004 г. по гр.д. № 1059/2003 г. на ВКС и Р. №1088/7.VІІ.2003 г. по гр.д. № 132/ 2003 г. на ВКС. Жалбоподателят прави оплакване, че е неопределена сумата, посочена в двата записа на заповед, тъй като е налице несъответствие между цифровото и словесното й изражение, поради което съдът е следвало да приложи чл. 460 ТЗ, но дори и след приложение на тази разпоредба, сумите остават неопределени. Заключава, че по изложения материалноправен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 1179/5.ІV.2006 г. по д. № 464/ 2005 г. и Р. № 174/ 12.ІV.2005 г. по д. № 431/ 2004 г. и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба А. Д. М. – от гр. Н. оспорва частната жалба, като недопустима, поради липса на правен интерес с оглед предявения иск по чл. 422 ГПК, изразява и становище за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че жалбата е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила първоинстан – ционното разпореждане, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 73 845 евро, със законната лихва и разноски 4 588.57 лв. Изложени са съображения, че представените Запис на заповед от 28.ІІ.2008 г. и Запис на заповед от 27.ІІІ.2008 г., с издател М. Х. Т., са редовни от външна страна, с оглед указанията, дадени в ТР № 1/ 28. ХІІ.2005 г. на ОСТК на ВКС, като съдържат в заглавието и в съдържанието думите ”запис на заповед”, с тях издателят е поел задължение за плащане на определена сума на определена дата – падеж, който е настъпил, задължението не е поето под условие и е определено лицето, на което трябва да се плати – поради това е неоснователна частната жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като жалбата може да се основава само на възражения по външните признаци на документа.
Посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, релевантен за делото: налице ли са реквизитите, изискващи се от закона – чл. 535 ТЗ – за да е валиден от външна страна запис на заповед и да може въз основа представения по делото запис на заповед да се издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 9 ГПК, е разрешен в съответствие със съдебната практика по този въпрос. Както е прието и в обжалваното определение, с т. 1 на ТР № 1/ 28. ХІІ.2005 г. по т.д. № 1/ 2004 г. на ОСТК на ВКС, изрично са посочени кои са изискванията на закона, на които следва да отговаря запис на заповед, за да е редовен от външна страна. Посоченото ТР е създадено по въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед – чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.), но същото намира приложение както по общовалидния въпрос за редовността на записа на заповед от външна страна с оглед изискването на чл. 535 ТЗ, така и съответно с оглед разпоредбите на ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г. затова кои са законовите изисквания, за да е редовен от външна страна записът на заповед, за да се издаде въз основа на него заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК. Конкретно по делото представените записи на заповед са годно изпълнително основание и е неоснователно възражението на жалбоподателя, че ползваният начин на съкращаване на думата ”хиляди” при словесното изписване на сумите, водел до неопределеност на задължението, имало разминаване между сумите, поради което били недействителни записите на заповед.
Поради изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 316 от 4.VІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 326/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: