ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
София, 17.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 132/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”В” А. – гр. Л. срещу Решение № 273 от 21. ХІ.2008 г. по гр.д. № 319/ 2008 г. на Ловешки окръжен, с което е оставено в сила Решение № 410 от 8.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 1395/ 2008 г. на Ловешки районен съд, с което е признато за установено по иска на Е. С. К. – от гр. Л. срещу ”В” А. – гр. Л., че не дължи 1088.74 лв. за ползвана вода за периода от 28.V.2004 г. – до 29.ІХ.2004 г.,с оплакване за неправилност и необос – нованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът е решил спора в противоречие с практиката на ВКС, като се е произнесъл за обстоятелства, за които страните не са спорили: за реквизитите на карнета и на протокола за демонтаж на водомера, което е в противоречие с Решение на ВКС № 205 от 12.ІV.2001 г. по гр.д. № 147/ 2000 г. Жалбоподателят счита, че приетата от съда теза, че макар длъжникът да е платил част от сумата, то задължението му остава непризнато, е в противоречие с Решение на ВКС № 1* от 7. Х.1994 г по гр.д. № 2427/ 1993 г. и с Определение на ВКС № 152 от 3.V. 2007 г. по ч.гр.д. № 464/ 2007 г., както и че спорът е решен в противоре – чие с Решение от 9. Х.2007 г. по гр.д. № 5778/ 2006 г. на Софийски окръжен съд. Жалбоподателят излага, че за развитието на правото и точното прилагане на закона, следва да се има предвид, че съдът неправилно не е допуснал исканото доказателство в нарушение на §2 ал. 1 ГПК (Д.в.бр.50/2008 г.) и че във връзка с точното прилагане на закона е произнасянето по съществени материалноправни въпроси по приложение на Наредба № 9 (отм.).
Ответницата по касационната жалба Е. С. К. – от гр. Л. с писмен Отговор оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на “ВиК” А. – гр. Л. за ползвана вода за периода 28.V.2004 г. – 29.ІХ.2004 г. сумата 1088.74 лв. Изложени са съображения, че през този период ответникът е нарушил посочените разпоредби на Наредба № 9/14.ІХ.1994 г. за ползване на водоснабди- телните и канализационните системи (отм.) за периодично и точно отчитане на изразходваното количество вода на показанията на водомерите за период не по – голям от 3 месеца. Поради липса на такава отчетност съдът е приел, че липсва основание за възникване вземане на експлоатационното дружество, защото не е доказано за процесния период да е отчетена точно и коректно употребената вода. За неоснователен е приет доводът на ответника, че отчетеното количество вода е преминало през водомера на ищцата, като съдът е приел, че ответникът е допуснал при отчитане на показанията изложените нарушения на Наредбата, както и довода, че е налице извънсъдебно признание с плащане на част от сумите, като съдът е посочил, че за да е налице признание, трябва да е изрична и несъмнена волята на ищцата, че дължи сумата, а такава воля няма, предвид предявения и поддържан отрицателен установителен иск.
Жалбоподателят не сочи съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по който се е произнесъл въззивният съд и за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, че се решават противоречиво от съдилищата, и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед данните по делото може да се изведе разрешеният материалноправен въпрос: дължи ли ищцата цената на ползвана вода, за която са съставени от “ВиК” А. – Ловеч пет фактури и която е отразена в съставено от “ВиК” Извлечение от задължение от 7. ХІ.2005 г., както и разрешеният процесуалноправен въпрос за тежестта на доказване при предявен отрицателен установителен иск. Тези въпроси са съществени, тъй като от тях зависи правилността на постановеното решение.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Няма приложение към делото практиката на ВКС, изразена в Решение № 205 от 12.ІV.2001 г. по гр.д. № 147/ 2000 г., която е в смисъл, че при липса на възражение от ответниците по въпроси, които имат пряко отношение към предмета на спора, съдът не може да се произнася по тези въпроси. В настоящия случай ищцата е поддържала в първоин -станционното производство (Молба от 6.ІІ.2007 г. и Писмени бележки), че сумата е неправилно отчетена, и че не е изразходвала соченото количество вода, за установяване на това обстоятелство е искала експертиза и гласни доказателства, във въззивния съд се е позовала на нарушения на ответника на задълженията за отчитане на изразходвана вода по Наредба № 9, за което се съдържат доводи в писмените й бележки, включително и за доказателствената стойност на “карнета”. Следователно не е налице твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че съдът е разгледал и се е произнесъл за обстоятелства, за които страните не са спорили, което е в противоречие с практиката на ВКС.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в противоречие с практиката на ВКС, съдът не е отчел извънсъдебното признание на длъжника, платил част от сумата, което е в противоречие с Решение на ВКС № 1* от 7. Х.1994 г по гр.д. № 2427/ 1993 г. Посоченото решение се отнася за договор, подписан от лице без представителна власт и няма отношение към разрешения от въззивния съд въпрос. Определение на ВКС № 152 от 3.V. 2007 г. по ч.гр.д. № 464/ 2007 г., на което се позовава жалбоподателят, се отнася за случай, в който длъжникът изцяло е погасил задължението, като е изплатил сумата в изпълнителното производство, а в настоящия случай не е доказано ищцата да е издължила някоя от сумите, посочени в съставените фактури, тя е предявила и поддържа иска, че не дължи сумата, за която е издаден изпълнителен лист и е спряно изп.дело № 616/ 2005 г. на СИС при ЛРС, на основание обезпечителна заповед, издадена като обезпечение на бъдещ иск – този, предмет на делото. Въз основа на тези данни правилно въззивният съд е приел, че не е налице твърдяното от ответника извънсъдебно признание с плащане на дълга и това не е в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, в подкрепа на което жалбоподателят представя копие от Решение на Софийски окръжен съд от 9. Х.2007 г. по гр.д. № 577/ 2006 г. С това решение е уважен в посочения размер отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК на длъжник по изпълнителен лист, издаден на основание чл. 237 б. ”и” ГПК вр. чл. 203 от Закона за водите, че не дължи сумата за изразходвана вода и въз основа на него не може да се приеме за доказан доводът на жалбоподателя, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
Неоснователно е искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което основание жалбоподателят не развива. Доводът, че относно развитието на правото и точното прилагане на закона следва да се има предвид, че съдът неправилно не е допуснал исканото доказателство в нарушение на §2 ал. 1 ГПК (Д.в. бр. 50/ 2008 г.), е несъстоятелен. Ако въззивният съд е допуснал процесуално нарушение с отказа да допусне допустими доказателства, това съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Произнасянето по въпроси, свързани с приложението на Наредба № 9, е във връзка с правилността на решението – чл. 281 т. 3 ГПК и не съставлява въпрос, както се поддържа от жалбоподателя, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 273 от 21. ХІ.2008 г. по гр.д. № 319/ 2008 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: