ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 693
София 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 617/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” АД – гр. С. срещу Решение № 183 от 5.ІІІ.2009 г. по т.д. № 1923/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с която е оставено в сила Решение № от 11.VІІ.2008 г. по т.д. № 879/ 2005 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от “Д” АД – гр. С. срещу М. на о. и н. – гр. С. и срещу Д. за отглеждане и възпитание на д. , лишени от родителски грижи ”К”- гр. П. искове за сумата 42 758.40 лв., дължима по договор за продажба и монтаж на 2 бр. торсионни топлогенератори, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и за необоснованост. Жалбоподателят излага, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че правните изводи са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – съгласно Решение № 972 /23. ХІ.2005 г. по т.д. № 264/ 2005 г. на ВКС, когато се касае за неформален договор, формата не е елемент от фактическия състав и съществуването му подлежи на доказване с всички доказателствени средства, а въззивният съд е приел, че не е възникнало договорно правоотношение поради липса на изричен писмен договор. Жалбоподателят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е важно Върховният съд да се произнесе: кои са условията за валидност и кой е пасивно легитимирана страна при доставка и монтаж на съоръжение на социални учреждения на бюджетна издръжка, като липсата на процедура по ЗОП основание за нищожност ли е или условие за действителност на доставките, липсата на изричен писмен договор условие за действителност ли е и уведомителните писма от социалните учреждения до първостепенните разпоредители с бюджетни средства за финансиране на доставките, задължават ли вторите и доказателство ли са за приемане и одобряване на доставката. Жалбоподателят поддържа, че тези изключително важни въпроси касаят точното прилагане на материалния закон и оценката на доказателствената тежест на уведомителните писма. Сочи, че МОН е пасивно легитимирана страна по делото, обсъжда подробно фактите и доказателствата по делото, за да обоснове и извода, че е доказано възникналото правоотношение между него и ДОВДЛРГ”К” – гр. П.. И. решението да се отмени.
Ответникът по касационната жалба ДОВДЛРГ ”К“ – гр. П. по съображения, изложени в М. от 22.VІ.2009 г., иска решението да бъде потвърдено, а ответникът по жалбата М. на о. и н. – гр. С. не изразява становище по същество на жалбата, нито по искането за допускане н касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен срещу ДОВДЛРГ ”Кн. М. Л. – гр. П. искът за 42 758. 40 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за продажба и монтаж на 2 бр. торсионни топлогенератори, съдът е приел, че между ищеца и този ответник, който има правосубектност и може самостоятелно да поема права и задължения, не е възникнало договорно правоотношение поради липса на съгласие да се задължи с плащане на цена и стойност за придобиване собственост на съоръжението. Отхвърлен е и искът срещу МОН – гр. С. по съображения, че не е страна по преговори и сключване на договор с ищеца.
Изложените от жалбоподателя въпроси може да са важни, но от решаването им не зависи изходът на делото. С оглед данните по делото, могат да се изведат релевантните за спора материалноправни въпроси и те са: създадена ли е облигационна връзка между ищеца и някой от ответниците, като ДОВДЛРГ ”К” – гр. П. има качеството на правосубектно самостоятелно юридическо лице, сключен ли е договор за доставка и монтаж на посоченото съоръжение, който договор може да е и устен, и възникнало ли е за някой от ответниците задължение за плащане на цената. Тези въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, като се позовава на Решение № 972 /23. ХІ.2005 г. по т.д. № 264/ 2005 г. на ВКС. Дали е налице облигационна обвързаност на ищеца с някой от ответниците, срещу които е насочил исковете си, е въпрос, конкретен по делото и ако след обсъждане доводите на страните и събраните доказателства по спорния въпрос за обвързаността на ищеца с облигационна връзка с някой от ответниците по договор за продажба, съдържащ елементи и на договор за изработка, съдът е стигнал до извода, че поради непостигане на съгласие по съществен елемент на договора – цената – такава връзка не е създадена, това би било основание за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормите на чл. 14 ал. 1 и чл. 18 ЗЗД не са неясни или непълни, по приложението им има утвърдена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 183 от 5.ІІІ.2009 г. по т.д. № 1923/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: