ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
София, 29.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 258/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”О” О. – гр. С. срещу Решение от 10.ІІ.2005г. по гр.д. № 21 355/ 2003 г. на СГС, с което е оставено в сила в обжалваната част Решение от 23.І.2007 г. по гр.д. № 12 258/ 2006 г. на СРС, с която е уважен иск за 2400 лв. – навло по договор за международен автомобилен превоз на товари, със законната лихва от 29. Х.2003 г. и за 30.24 лв. – обезщетение за забавено плащане от 24.ІХ.2003 г. до 29. Х.2003 г. и не е уважено възражението за прихващане на ответника за щети от повреда на товара и са присъдени разноски 390 лв. и по частна жалба срещу присъдените с Определение от 24.VІІ.2008 г. още 1000 лв. – адвокатско възнаграждение.
В Уточнение към жалба от 5.VІІІ.2008 г. и в т. 2 и т. 3 на Жалба с дата 13.ІІІ.2009 г. жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност на решението с оглед разпоредбите на чл. 17 т. 4 б. “С” и чл. 18 т. 5 от Конвенция CMR – специален закон по отношение на ТЗ. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – касае се да приложение на нормите на Конвенция CMR, която изисква конкретен подход и тълкуване на съвкупността от материални норми, цитирани в нея, като във връзка с третираната материя няма тълкувателни решения на ОС на ВКС и жалбоподателят не е в състояние да посочи противоречиви решения на съдилищата.
Ответникът по жалбата “Ж” О. – гр. С. ищец по делото по съображения, изложени в писмен Отговор от 18. ХІІ.2008 г. оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба и с писмен Отговор от 26. ХІ.2008 г. оспорва основателността на частната жалба. Останалите ответници по жалбите “Ди К. Мултимодална транспортна компания” О. – гр. С., ”Ю” О. – гр. С. и “Е” ЕО. – гр. В. трети лица – помагачи на страната на ответника, не изразяват становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба и на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск и не е уважено възражението на ответника за прихващане, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна, както и че частната жалба срещу определението за разноските е допустима, редовна и подадена в срок.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанцион – ното решение, с което е уважен иск за превозно възнаграждение 2400 лв. и за обезщетение за забавено плащане 30.24 лв. Не е уважено възражението на ответника за прихващане със сумата 2 264.40 лв. – претърпяна щета поради отказа на получателя “Е” ЕО. , респ. спедитора преди ответника “Д” О. , да плати сумата заради повреда на товара, който ищецът не укрепил добре съгласно изискването в заявката – договор. Съдът въз основа на събраните доказателства и изслушаните транспорто – икономически експертизи е изложил подробни съображения за неоснователност на възражението за прихващане съобразно разпоредбите на чл. 68 ал.1 ЗАвт.превози, чл. 374 ТЗ и чл. 17 § 1 и § 4 и чл. 18 § 2 от Конвенция CMR. Присъдил е разноски за въззивното производство 390 лв., както и с определение по реда на чл. 192 ал. 4 ГПК (отм.) още 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
По касационната жалба:
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед данните по делото този въпрос може да се изведе: налице ли са условията на чл. 17 § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за ангажиране отговорността на ищеца за причинени повреди на товара, ако се дължат на неспазване на условието по заявката да се укрепи добре превозваната стока.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката основание, че разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по приложението на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) има трайно установена съдебна практика на ВКС. Не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, защото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По частната жалба за разноските:
Въззивният съд, като е съобразил представения от ищеца с молбата 21.ІІІ.2008 г. Договор за правна помощ, удостоверяващ изплатено адвокатско възнаграждение 1000 лв., което е пропуснал да вземе предвид при изчисляване на разноските, посочени в решение – то, с Определение от 24.VІІ.2008 г. правилно е присъдил и тази сума. Налице е своевременно направено искане за разноски, представени са доказателства, че такива са направени, а въззивният съд при постановяване на решението е пропуснал да ги присъди. Частната жалба е неоснователна и определението следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 131 от 26.V.2008 г. по гр.д. № 1398/ 2007 г. на СГС съд, ІV ”а” с.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.VІІ.2008 г., постановено по делото, за присъдени разноски 1000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: