ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 921/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “А” О. – гр. В. срещу Решение № 110 от 11.VІ.2009 г. по гр.д. № 178/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 85 от 24.ІІ.2009 г. по гр.д. № 435/ 2007 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от “А” О. – гр. В. срещу “С” ЕО. – гр. В. иск за 24 000 лв. – авансово платена сума, подлежаща на възстановяване на отпаднало основание и иск за 5 917.36 лв. – обезщетение за вреди, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, излага, че въпросът за избраната от ищеца защита и за преценката на фактическия състав на чл. 87 ал. 2 ЗЗД – дали изявлението на ищеца е породило ефекта на разваляне на договора и последиците от чл. 55 ал. 1 ЗЗД – съдът е разрешил в противоречие с трайно установената практика на ВКС по чл. 87 ЗЗД и е направил неправилен извод, че изявлението за разваляне не поражда ефекта на развалянето. Жалбоподателят счита, че е упражнил правото на разваляне, като съдът не се е съобразил с актовете на ВКС и е решил делото в противоречие с решения по конкретни правни спорове – решението противоречи на ТР № 1* от 11. ХІ.1954 г. на ОСГК и на Р. №1168/18.І.2007 г. по гр.д. № 518/ 2006 г., Р. № 591/3. ХІ.2008 г. по гр.д. № 335/2008 г. и Р. №1181/12. Х. 1999 г. по гр.д. № 511/ 1999 г., всички на ВКС. Жалбоподателят сочи, че въпросът за съставянето на всички документи по време на строителството и значението им като доказателство за установяване на права, съгласно Наредба №3/2003 г., е материалноправен и процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага, че е налице непълнота на приложените правни норми и че липсва съдебна практика по подзаконовите нормативни актове, уреждащи изпълнението на договори с подобен предмет, като съдът не се е произнесъл за значението на тези документи, като доказателства за установяване на права – основание за допускане на касационно обжалване – в който смисъл е Р. № 638/24. Х.2008 г. по т.д. № 302/ 2008 г. на ВКС, а изводът на съда, че съставянето на двустранни протоколи, е задължително само при завършен етап, противоречи на константната съдебна практика по приложение на Наредба 3/ 2003 г. Жалбоподателят подробно описва последователността на съставяните писмени документи съгласно изискванията на ЗУТ и на Наредба № 3/31.VІ.2003 г. и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “С” ЕО. – гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, изразява становище, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, както и доводи, че касационната жалба е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени иск за връщане на авансово платена сума 24 000 лв. по договор за изработка, и иск за обезщетение за вреди 5917.36лв. – платнени такси за присъединяване към газоразпре- делителната мрежа, по съображения, че правопораждащият факт за иска по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД е развалянето на договора, а ищецът не е доказал, че се е осъществил фактическият състав на чл. 87 ал. 2 ЗЗД пр. 2 ЗЗД – че изпълнението е станало безполезно поради забава на изпълнителя. Въз основа на събраните доказателства и след обсъждане доводите и възраженията на страните, съдът е направил извод, че не забавата на ответника, а монтажът на доставен неподходящ котел, закупен от ищеца от друг негов съконтрагент, е довел до безполезност на изпълнението – чл. 87 ал. 2 ЗЗД, поради което изявлението на ищеца за разваляне не е породило ефект на разваляне и последиците на чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото. По иска за обезщетение за вреди съдът е изложил, че сам ищецът се е поставил в неблагоприятно положение, като по Договора за присъединяване от 28.VІ.2005 г. с “П” АД, е договорил кратък срок за изпълнение, с оглед който, съпоставен със срока, уговорен с процесния договор, ищецът вече е бил в забава към “П” за изпълнение на задължението за осигуряване на съоръженията, а сключването на Договора от 1.ІV.2006 г. с “П” със същия предмет, е станало след като според твърденията на ищеца, той е развалил процесния договор. Като е заключил, че съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетение се дължи за преките и непосредствени вреди, а в случая липсва причинна връзка между настъпилия за ищеца вредоносен резултат и поведението на ответника, съдът е отхвърлил иска за обезщетение.
Разрешеният материалноправен въпрос – за преценката налице ли е фактическият състав на чл. 87 ал. 2 ЗЗД и дали изявлението на ищеца е породило ефекта на разваляне на договора и последиците от чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото, е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. За да стигне до извода, че ищецът няма основание да иска връщане на аванса, въззивният съд в съответствие със закона – чл. 87 ал. 2 ЗЗД – и установената по този въпрос съдебна практика, е направил извода, че предупреждението за разваляне не е породило правно действие, тъй като ищецът не е доказал, че изпълнението на договора е станало безполезно поради забавата на ответника, а е установено по делото, че е настъпило по други причини. Тук не се поставя въпросът за реализиране от ищеца на избрана защита – упражняване на предоставеното му от закона потестативно право на разваляне – а до наличие на предвидените в закона условия за разваляне по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, в който случай правото на изправната страна да развали договора с едностранно предупреждение, ще породи целения правен ефект, и при отсъствието на които предпоставки съдът ще отрече правото на разваляне, както е в настоящия случай. Затова направените от съда изводи не са в противоречие с посочената от жалбоподателя съдебна практика по въпроса как се упражнява правото на разваляне с едностранно предупреждение от изправната страна поради неизпълнение на другата страна и кои са предвидените в закона предпоставки, за да е основателно твърдяното разваляне – ТР № 142-6/ 11. ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС, Р. №1168/18.І.2007 г. по гр.д. № 518/ 2006 г., Р. № 591/3. ХІ.2008 г. по гр.д. № 335/2008 г. и Р. №1181/12. Х. 1999 г. по гр.д. № 511/ 1999 г., всички на ВКС.
Изложеният от жалбоподателя правен въпрос за документите, които се съставят съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба №3/ 31.VІІ.2003 г. и значението им, като доказателства за установяване на права, може да е важен, но не е релевантен за делото, тъй като не се отразява на изхода му. Искът за връщане на платения аванс, на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, поради твърдяно разваляне на договора по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, е отхвърлен поради недоказване от ищеца на виновно поведение на ответника, довело до безполезност на изпълнението, поради което предупреждението за разваляне не е породило целения правен ефект. Тъй като ищецът не е доказал, че е налице фактическия състав на чл. 87 ал. 2 ЗЗД, няма място за връщане на даденото по договор, който не е развален и за неоснователността на иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД е без значение дали са били съставени посочените от жалбоподателя документи, изискващи се от ЗУТ и Наредба №3/ 2003 г.
С оглед изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Както излага и жалбоподателят, по приложението на чл. 87 ал. 2 ЗЗД, е налице съдебна практика. За да е налице соченото основание, трябва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 110 от 11.VІ.2009 г. по гр.д. № 178/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: