ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
София 10.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 137/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ч” АД – гр. С. срещу Определение № 16 от 9.І.2009 г. по ч.гр.д. № 22/ 2009 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 19 от 5. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 838/ 2008 г. на Козлодуйски районен съд, с което е обезсилена издадената в полза на “Ч”АД срещу Б. Ф. К. заповед за изпълнение и производството е прекратено, поради смърт на длъжника, настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповедта. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени.
В Приложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят излага съществения процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд – процесуалната легитимация на страната в гражданския процес, счита, че въпросите, свързани с надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство, са решавани противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя копия от: три съобщения за съответно връчени от Ломски районен съд и от Мездренски районен съд разпореждания, съдържащи указания за представяне на доказателства за наследниците на починалия длъжник, Определение по гр.д. № 662/ 2008 г. на Видински районен съд, Определение по ч.гр.д. № 203/ 2008 г. на Левченски районен съд, Определение по ч.гр.д. № 1767/ 2008 г. на Плевенски районен съд, Определение по ч.гр.д. № 314/ 2008 г. на Мездренски районен съд и Определение по гр.д. № 709/ 2008 г. на Белослатински районен съд, Определение по гр.д. № 557/ 2008 на Пернишки окръжен съд, Определение по ч.гр.д. № 781/ 2008 г. на Софийски окръжен съд, Определение по ч.гр. № 776/ на Софийски окръжен съд и Определение по гр.д. № 336/ 2008 на Кюстендилски окръжен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено Определение № 19 от 5. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 838/ 2008 г. на Козлодуйски районен съд, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 300/ 22.VІІ.2008 г., издадена в полза на “Ч” АД – гр. С. срещу Б. Ф. К. – от с. Г., общ. Козлодуй. Изложени са съображения, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта 10.VІІ.2008 г., длъжникът вече е бил починал на 5.VІІ.2005 г. – липсвала е надлежна страна, за което съдът следи служебно и по арг. на чл. 227 ГПК, изискващ конституиране в процеса на наследници на страни във висящ процес, каквато страна длъжникът не е бил – починал е преди образуване на делото. Съдът е заключил, че следва да се обезсили издадената заповед за изпълнение и да се прекрати производството по делото.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаване на заявлението от взискателя и следва ли съдът да конституира в заповедното производство наследниците му – е съществен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 330/ 2008 г., Определение № 456 от 19. ХІІ.20089 г. по ч.т.д. № 487/ 2008 г., Определение № 485 от 30. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 506/ 2008 г. на ВКС, Определение № 464 от 22. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 510/ 2008 г., Определение № 403 от 25. ХІ.2008 г. по ч.т.д. № 409/ 2008 г, Определение № 131 от 4.ІІІ.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения съществен процесуално – правен въпрос и е приел, че правилно са разрешили въпроса съдилищата, които, като са съобразили, че длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, са приели, съдът няма задължение да конституира наследниците на починалия длъжник, а следва да прекрати заповедното производство и да обезсили заповедта за изпълнение на основание чл. 415 ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че правилно с обжалваното определение е разрешен изложеният съществен процесуалноправен въпрос, което не в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос.
С оглед изложеното е неоснователно искането на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 16 от 9.І.2009 г. по ч.т.д. № 22/ 2009 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи н обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: