ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
София 28.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 805/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н” Е. – гр. С. срещу Решение № 170 от 9.VІ.2009 г. по т.д. № 342/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с която е обезсилено Решение № 53 от 3.ІІ.2009 г. по т.д. № 775/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по иск по чл. 694 ал. 1 и 3 ТЗ, и е прекратено производството по делото, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението.
В И. на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че основните въпроси, предмет на решението, са решавани противоречиво от съдилищата – след като синдикът признава иска, следвало е съдът да постанови положително решение. Жалбоподателят поддържа, че са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въпросите, по които липсва съдебна практика: 1. има ли качество на кредитор по иск по чл. 694 ТЗ този, който в производство по н. е пропуснал и не е депозирал в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ал. 1 ТЗ нарочна молба по приети вече от синдика вземания, 2. тези действия на кредитора санират ли пропуска по депозиране на молба, в която изрично да предяви вземанията си 3. следва ли да се приеме, че такъв кредитор е без намерение да реализира правата си на кредитор и липсва ли правен интерес за ищеца – кредитор от това искане, 4. в духа на новия ГПК, когато синдикът признае иска, следва ли съдът да постанови положително решение.
Ответникът по касационната жалба “Ш” О. – в н. – гр. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, с което е уважен установителен иск по чл. 694 ал. 1 и 3 ТЗ, и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на “Н” Е. – гр. С. срещу “Ш” О. – в н. – гр. П. по чл. 694 ал. 1 и 3 ТЗ за признаване за установено, че ищецът има срещу ответника вземане за 258 300.14 лв. – цена за доставка на вода за напояване. Изложени са съображения, че носител на правото на иск по чл. 694 ТЗ, е съответно кредитор или длъжник, в предвидените в тази правна норма хипотези, като процедурата предвижда разглеждане единствено на вземания, предявени в производството по н. , тъй като процесуалните предпоставки за упражняване на иска са: кредитор или длъжник да е направил възражение по реда на чл. 690 ТЗ и това възражение да не е уважено от съда с определението по чл. 692 ал. 2 ТЗ. Направен е извод, че законодателят е въвел като основен принцип инициативата за предявяване на вземанията, да принадлежи на самите кредитори и за да бъде включено в списъка на предявените, респективно – на приетите вземания, трябва вземането да е предявено от носителя му – от кредитора, като неспазването на допълнителния срок по чл. 688 ал. 1 ТЗ, има преклудиращ за кредитора ефект, съгласно чл. 688 ал. 1 изр. 2 ТЗ. Като е посочил, че ищецът не е предявил вземането си в законоустановените срокове, с което същото се е погасило, съдът е заключил, че е загубил качеството на кредитор. Заключил е, че поради липса на процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 694 ал. 3 ТЗ, същият е недопустим и тъй като е бил разгледан, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
С оглед посочените от жалбоподателя правни въпроси и данните по делото, може да се изведе процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, релевантен за делото, тъй като, за да се разгледа по същество, трябва искът да е допустим. Този въпрос е: непредявяването в срок от кредитор на възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ, съставлява ли липса на възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ – процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 694 ал. 1 ТЗ, респективно за иск по чл. 694 ал. 3 ТЗ, предявен от кредитор, чието незаявено в срок и прието от синдика вземане, е изключено от съда с определението по чл. 692 ал. 4 ТЗ. Останалите въпроси, развити от жалбоподателя, може да са важни, но не са релеванти за делото, тъй като не обуславят изхода му. При липса на предявено в срок от кредитора възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ, равнозначно на липса на възражение, условие за предявяване на установителния иск, съгласно чл. 694 ал. 1 ТЗ, искът по чл. 694 ал. 1 и 3 ТЗ е недопустим, тъй като липсва изискваща се от закона предпоставка за предявяване – от кредитор, направил своевременно възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ. Недопустим иск не може да се уважи на основание признанието му от синдика, тъй недопустим иск не се разглежда по същество, когато може да се обсъжда признание на страната, наред с останалите доказателства.
Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – по разрешения от въззивния съд процесуално – правен въпрос за допустимост на иска по чл. 694 ал. 1 и 3 ТЗ, има съдебна практика, разпоредбата на чл. 694 ал. 1 и 3 ТЗ, е ясна и не се нуждае от тълкуване. В Решение №21/1.ІІ.2007 г. по т.д. № 492/ 2006 г. на ВКС, Решение № 662 от 2. ХІ.2005 г. по т.д. № 110/2005 г. на ВКС, Решение № 111 от 13.ІІІ.2006 г. по т.д. № 369/ 2000 г. на ВКС, О. от 25.V.2005 г. по ч.т.д. № 29/ 2005 г. на ВКС и много други, е изразена съдебната практика и тя е в смисъл, че предпоставките за надлежното упражняване от кредитор на правото на иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ, са: да е предявил вземането си пред синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690 ал. 1 ТЗ възражение срещу неприемане на вземането, съдът да се е произнесъл с определение по чл. 692 ТЗ. Съдебната практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ, е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 694 ал. 1 ТЗ, че пропускането на посочените в закона срокове или процедура на предявяване и оспорване на вземането, преклудира възможността да се предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на вземането, и че без надлежно да е упражнено правото на възражение по чл. 690 ал. 1 ТЗ, е недопустим иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ, ищец по който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно са предявили възраженията си срещу неприето, съответно прието вземане.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – въпросът за признанието на иска от синдика не стои по делото, тъй като е предявен иск, който е недопустим.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 170 от 9.VІ.2009 г. по т.д. № 342/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: