ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 436
София 03.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 453/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ж” О. – гр. В. Търново срещу Определение № 154 от 30.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 272/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено Определение от 25.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 269/ 2009 г. на Великотърновски окръжен съд и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на иска на Н. Й. П. по чл. 125 ал. 3 ТЗ против “Ж” О. – гр. В. Търново, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа по подробно изложените съображения, че по разрешения по делото въпрос налице ли са условия за допускане на обезпечение, чрез възбрана на недвижим имот, са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят иска да се уважи частната касационна жалба.
Ответникът по частната жалба Н. Й. П. – от гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение, с което е отказано да се допусне обезпечение на иска и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, с което е отказано да се допусне обезпечение на иск по чл. 125 ал. 3 ТЗ, предявен от Н. Й. П. – от гр. В. срещу “Ж” О. – гр. В. Търново, чрез налагане възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение. Определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер – има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Ж” О. – гр. В. Търново срещу Определение № 154 от 30.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 272/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: