ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 898/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Агенция за н. на т. и индустриално сътрудничество” АД – гр. С. срещу Решение от 21. ХІ.2008 г. по гр.д. № 136/ 2007 г. на Хасковски окръжен съд, допълнено с Решение № 87 от 22.ІV.2009 г., с които е отменено Решение 1131/28.ІV.2004 г. по гр.д. № 1149/2002 г. на Хасковски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Х. т. – п. палата – гр. Х. срещу “Агенция за н. на т. и индустриално сътрудничество” АД – гр. С. по чл. 26 ал. 1 ЗЗД и по чл. 108 ЗЗД и е постановено друго, с което са обявени за нищожни договор за покупко – продажба на магазин в гр. Х., бул.”Р” 17, обективиран в нот. акт № 3/1995 г. и договор за покупко-продажба на двуетажна административна сграда в гр. Х., ул. ”О”№59, обективиран в нот.акт № 2/1995 г. и ответникът е осъден да предаде на ищеца държането на имотите.
Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, като въпросът за допустимостта на исковото производство, е решен в противоречие с практиката на ВКС – ищецът ненадлежно е упражнил правото на иск и е пропуснал преклузивния срок за поправка редовността на исковата молба. Жалбоподателят подробно описва действията на съда във връзка с изпълнение от ищеца на задължението за представяне на данъчна оценка на имотите и сочи съдебна практика за правомощията на въззивния и касационния съд, когато констатират нередовност на исковата молба – ТР на ВКС №1/2001 г., Определение № 91/16. ХІ.2004 г по гр.д. № 742/2004 г., Определение №28/14.І.2003 г. по гр.д. №672/2002 г., Определение № 323/6.VІІІ.2007 г. по ч.гр.д. №1376/2007 г., Определение №244/ 22. Х. 2002 г. по ч.гр.д. №161/ 2002 г., Определение № 241/6. Х.2006 г по ч.гр.д. № 213/ 2006 г., Определение № 356/26.V.2005 г. по ч.гр.д. № 315/2005 г. и Определение № 25/14.І.2003 г. по ч.гр.д. №636/2002 г. Жалбоподателят счита, че в противоречие със съдебната практика за разпределение тежестта на доказване, въззивният съд не е анализирал дали ищецът е собственик, не е разгледал направените от ответника възражения, използвал е недопустими свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ – в нарушение с практиката на ВКС – Решение № 72/ 5.ІV.2004 г.по гр.д. № 2645/ 2002 г. Жалбоподателят излага оплаквания за извършени от съда действия само в полза на ищеца по делото – с даване възможност да поправи исковата молба след преклузивния срок и с приемане за общоизвестен факта, че ищецът е собственик на имотите, без затова да е представил доказателства и без съдът да вземе предвид възраженията на ответника по твърденията за нищожност на сделките. Жалбоподателят развива съображения в подкрепа на оплакването за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост на решението и иска решението да се обезсили или да се отмени, като неправилно и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете.
Ответникът по касационната жалба Х. т. п. палата – гр. Х. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и становище, че касационната жалба е и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени установителни искове и ревандикационен иск, които са уважени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложените от жалбоподателя въпроси, решени от въззивния съд: за допустимостта на исковото производство, в което е разгледан иск, ненадлежно предявен и несвоевременно поправен от ищеца, за задължението на ищеца да представи данъчна оценка на имотите и за извършените от съда действия за изпълнение на това задължение на ищеца, за разпределение тежестта на доказване по иска за собственост, за необсъждане на възраженията на ответника и за използването на недопустими свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ – са процесуални въпроси, разрешени от въззивния съд, които са релевантни за делото. С оглед цитираната от жалбоподателя съдебна практика, може да се приеме, че той поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, макар изрично да не го е заявил, като сочи общо разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. Когато страната се позовава на процесуалноправен въпрос, релевантен за делото, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно съдът да е процедирал неправилно, като за да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая въззивният съд е предприел действия за отстраняване нередовността на исковата молба, включително и за представяне на доказателства за данъчна оценка на имотите, приложил е правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска за собственост, изложил е съображения защо приема за неоснователни възраженията на ответника във връзка с поддържаните от ищеца основания за нищожност на сделките, обсъдил е всички доказателства във връзка с оспорването на Протокол №19/ 19. ХІІ.2005 г. на УС на ХТПП – гр. Х., които са били допустими на основание чл. 155 ГПК (отм.). Решението не е постановено в нарушение на съдебната практика, създадена по изложените процесуалноправни въпроси, съдържаща се и в посочените от жалбоподателя съдебни актове, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, нито е нарушил правата на жалбоподателя.
По изложените съображения е неоснователно искането за до – пускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 21. ХІ.2008 г. по гр.д. № 136/ 2007 г. на Хасковски окръжен съд, допълнено с Решение № 87 от 22.ІV.2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: