ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
София, 01.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 124/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “М” ООД – гр. П. срещу Определение № 13 от 6.І.2010 г. по ч.гр.д. № 1062/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 23. Х.2009 г. по гр.д. № 5664/ 2009 г. на Плевенски районен съд, с което производството по делото е прекратено. По изложените съображения, че определението е неправилно, тъй като не е налице влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3800/ 2007 г. на ПРС, както неправилно е приел съдът, а и предметът по посоченото дело е различен от този по настоящото дело, жалбоподателят иска определението да се отмени и делото да се върне за разглеждане на иска. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че определението противоречи на практиката на ВКС – на Определение № 10475/ 2009 г. по адм.д. № 11 496/ 2009 г. на ВАС, като уточнява, че настоящото дело и делото по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, са с различен характер, поради което неправилно настоящото дело е прекратено. На основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба “ Б. транс” Е. – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество частната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцинното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Изложени са съображения, че правоприем – никът на продавача по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29. Х.2004 г., е предявил иск за признаване за установено по отношение на купувача, че сумата, платена по предварителния договор, е 6000 лв., а не отразената в Договора сума 30 000 лв. Съдът е посочил, че по гр.д. № 3800/ 2007 г. на ПРС, понастоящем във ВКС по подадена касационна жалба, е постановено въззивно решение, невлязло в сила, с което е уважен иск на купувача ”Б” Е. – гр. П. по чл. 19 ал. 3 ЗЗД – ответник по настоящото дело, при условие, че заплати остатъка от цената 20 000 лв., по което дело продавачът е правил възражения във връзка с платената част от цената – че му е платена сумата 6000 лв., а не отразената в договора сума 30 000 лв. Съдът е приел, че при висящо производство по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, в което е направено възражение от продавача за платената част от цената, е недопустимо продавачът да предяви самостоятелен установителен иск за установяване на идентични обстоятелства, предмет на спора по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, като във висящия процес по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, продавачът – ищец по настоящото дело – е следвало да изчерпи възраженията си за платената цена, които възражения са преклудирани и е недопустимо да се пререшават в настоящото дело. Съдът е заключил, че искът по настоящото дело е недопустим и защото липсва за ищеца правен интерес от самостоятелното установяване на факта каква е платената част от цената по предварителния договор – тази, посочена в договора или тази, която сега се твърди, установяването на което обстоятелство е релевантно за иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД или при иск за връщане на даденото при разваляне на договора, поради което правилно производството по установителния иск е прекратено.
Разрешеният по делото процесуален въпрос за допустимостта на иск за признаване за установено, че ответникът, като купувач по предварителен договор, не е платил на ищеца посочената в предварителния договор част от цената на обещания за продажба имот, а друга, по-ниска част, е важен, тъй като от него зависи разглеждането на иска. Този въпрос е решен от съда в съответствие с трайната съдебна практика, която е в смисъл, че за да е допустим установителен иск, трябва да е налице правен интерес за ищеца от предявяването му. Възраженията на продавача по предварителен договор за получаване на част от цената, са важни с оглед разпоредбата на чл. 362 ал. 1 ГПК, и тези възражения продавачът следва да заяви в производството по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, което е и сторил. Предварителният договор в частта относно платената част от цената, има характер на свидетелствуващ документ (разписка) и въпросът удостоверява ли договорът плащането на посочената в него цена, има значение на изявление за знание, като с подписване на договора от продавача, е удостоверена доказателствената сила на изявлението, че е получил посочената част от цената. Възраженията си срещу свидетелстващия документ продавачът може да направи в производството по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, които ако не направи, се преклудират. Затова въззивният съд, в съответствие с установената съдебна практика за допустимостта на установителния иск, обусловена от наличие на правен интерес у ищеца, е приел, че е недопустим заявен в отделно производство иск за установяване платената част от цената по предварителния договор, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателя, че предметът на исковете по двете дела, не е идентичен. Искът, предмет на настоящото производство, е недопустим не поради това какъв е предметът на исковете по всяко от делата, а заради преклудиране на възраженията на продавача за платената част от цената, които са заявени и разгледани в производството по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и които и ако не са разгледани, се преклудират, като и в двата случая не могат да се поставят за разглеждане в самостоятелно производство с предмет установителен иск. Ако евентуално установителният иск бъде разгледан и уважен, въпреки че е недопустим, силата на пресъдено нещо на решението не би могла да бъде зачетена, тъй като вече се е развило производството по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, поради което за ищеца и поради това не е налице правен интерес от предявяване на иска.
По изложените съображения по разрешения от въззивния съд релевантен за делото процесуалноправен въпрос, не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Актовете на ВАС не се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда представеното от жалбоподателя копие от Определение по адм.д. № 11 496/ 2009 г. на ВАС.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 13 от 6.І.2010 г. по ч.гр.д. № 1062/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: