ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
София 19.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 477/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” А. – гр. В. срещу Решение № 27 от 11.ІІ.2009 г. по гр.д. № 349/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 100/ 7.ІІІ.2007 г. по т.д. № 1128/ 2005 г. на Варненски окръжен съд, с което по иска по чл. 254 ГПК (отм.) е прието за установено, че В. 2000” А. – гр. В. не дължи на “Е” А. сумата 65 119.84 лв. – корекция на сметка по реда на чл. 49 от НППРЕМПП за периода 10. ХІ.2000 г. – 20.ІІІ.2002 г. и 16 859.02 лв. – обезщетение за просрочие, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението.
В Молба жалбоподателят излага, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Формулира въпросите, които следва да се решат по делото: за прилагане хипотезата на чл. 49 ал. 5 от НППРЕМПП (Д.в.бр.40/ 16.V. 2000 г., отм.) и свързаните с това правни въпроси: как и от кого се установява неавтентичност на поставените върху електромерите удостоверителни знаци – чл. 49 ал. 1, безусловно ли е изискването периодът на корекция да се определя от датата на предходната проверка – чл. 49 ал. 2, необходимо ли е замерване на място с оглед чл. 49 ал. 4 т. 3, при установена външна намеса следва ли да се извършат изчисления на база грешка на електромера, как се определя максималната стойност на тока при електромери, проектирани за използване с измервателни трансформатори, как се определят номиналните параметри на средството за търговско измерване на ел.енергия, за които въпроси излага, че са обсъдени от съда едностранчиво и в противоречие със събраните доказателства. Жалбоподателят поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като сочи решения, постановени по делото – на въззивния съд и на ВКС.
Ответникът по касационната жалба ”В” А. – гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 254 ГПК (отм.), и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и с оглед данните по делото, следва да се приеме, че разрешеният от вззивния съд съществен материалноправен въпрос е за приложението на чл. 49 ал. 4 от НППРЕМПП (отм.), обусловено от изпълнение на процедурата по чл. 49 ал. 1 т. 2 от Наредбата – налице ли са предвидените в Наредбата предпоставки за едностранно коригиране от доставчика на електроенергия на дължимите от потребителя суми за изминал период от време.
Изложеното от жалбоподателя, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво изложените въпроси, поради което направените изводи са неправилни и в противоречие със събраните доказателства, съставлява основания за касационно обжалване на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят не е доказал твърдението си за противоречива съдебна практика по изложения материалноправен въпрос, тъй като представените от него копия от съдебни актове, са по настоящото дело и не са влезли в законна сила.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Неоснователно е искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за касационната инстанция, тъй като същият не е представил доказателства да е направил разноски.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 27 от 11.ІІ.2009 г. по гр.д. № 349/ 2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: