ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
София, 10.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 206/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Г. – Е. с фирма ”В” срещу Решение от 10.VІ.2008 г. по гр.д. № 2160/ 2007 г. на СГС, ІІ ”б” отд., с което е оставено в сила Решение от 23.І.2007 г. по гр.д. № 12 258/ 2006 г. на СРС, с което е уважен иск за навло по договор за международен автомобилен превоз на товари 2204.30 лв., отхвърлен е насрещният иск на товародателя за 3910 лв. – обезщетение за забава в превоза, и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за обезщетение за вреди за разликата над 1396.08 лв. до предявения размер 1466.25 лв., решението е отменено и е постановено друго, с което насрещният иск на товародателя за обезщетение за вреди е уважен за 1396.08 лв. Касационната жалба на превозвача е срещу решението само в частта, с която е уважен за 1396.08 лв. насрещният иск на товародателя за обезщетение за вреди, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението.
В Молба от 14.І.2009 г. и в Изложение на основание чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката излага, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – въззивният съд е приел, че за уважаване на иска за обезщетение за вреди не е необходима рекламация по чл. 30 т. 3 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и е налице противоречива съдебна практика – Решение № 93 на Плевенски окръжен съд по т.д. № 80/ 2005 г. Жалбоподателката поддържа, че е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като следва да се даде отговор на въпроса за приложение на давностните срокове по чл. 30 т. 3 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Ответникът по касационната жалба “М” ЕООД – гр. С. оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила и е изменено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С въззивното решение, обжалвано с касационната жалба на превозвача, е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на товародателя за обезщетение за вреди 1396.08 лв. и е постановено друго, с което искът за тази сума е уважен. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че е налице неточно изпълнение от превозвача на договорното задължение за преминаване на стоката в страната на местодоставяне през митнически контрол на импортна митница Еренкьой/ Истанбул, в резултат на което за сметка на товародателя е платена глоба 700 евро, съставляваща вреди, пряка и непосредствена последица от действията на превозвача, предвидими при сключване на договора. Направен е извод, че пораждането на правото на товародателя за обезщетение за вреди, не се предпоставя от рекламационно производство, което е задължително само за посочените в Конвенция CMR случаи и искът е уважен за 1369.08 лв.
Жалбоподателката сочи съществения процесуалноправен въпрос – без отправена до превозвача рекламация може ли товародателят да иска обезщетение за забава при доставянето на товара, за който въпрос поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед данните по делото не може да се приеме, че изложеният от ищцата процесуалноправен въпрос, е разрешеният от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос. Насрещният иск за обезщетение за вреди, е предявен от товародателя, не за допусната забава в превоза – искът на това основание за сумата 3910 лв. е отхвърлен от първоинстанционния съд поради неотправена рекламация и първоинстанционното решение по този иск е потвърдено от въззивния съд. Предмет на насрещния иск, по който делото е висящо, е обезщетение за вреди в размер на платена за сметка на товародателя глоба за смяна на митницата 700 евро и това не е иск за обезщетение за вреди от забава в превоза. Затова и в съответствие с практиката на ВКС по въпроса, че рекламационното производство е задължително само в случаите на чл. 30 ал. 3 от Конвенция CMR, въззивният съд е уважил иска за обезщетение за вреди от глоба, платена за сметка на товародателя, като е посочил, че искът не е обусловен от отправяне на рекламация до превозвача.
Жалбоподателката неоснователно поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като представеното от нея копие от Решение № 93 на Плевенски окръжен съд по т.д. № 80/ 2005 г. няма отношение към превоз на товари, на основание Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 10.VІ.2008 г. по гр.д. № 2160/ 2007 г. на Софийски градски съд,ІІ”б” ГО в частта, с която е уважен насрещният иск за 1396.08 лв.- обезщетение за претърпяна загуба от неточно изпълнение задълженията на превозвача.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: