ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 132
Софияq 09.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 970/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Т”АД – гр. Б. и по касационна жалба на “П. ” ООД – гр. Б. срещу Решение № 67 от 10.VІІ.2009 г. по т.д. № 141/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 207 от 16. ХІІ.2008 г. по т.д. № 39/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което “Т” АД – гр. Б. е осъдено да заплати на “П” ООД – гр. Б..73 лв. – неизплатена цена на доставени стоки, със законната лихва от 25.І.2007 г. и искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 215 258.67 лв. Касационната жалба на ответника е срещу решението в частта, с която искът е уважен, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят в жалбата и в Изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване, сочи разрешените по делото процесуалноправни въпроси: недопускане от съда на аргументирано и своевременно поискани доказателства от значение за делото, с което е нарушено правото на страната на защита, което е в противоречие с ТР №1/ 2001 г. на ВКС, за доказателствената сила на експертиза, в която не се съдържат конкретни данни, изискващи се от поставената задача, въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС: Р. № 620/13. ХІ.1991 г. по гр.д. № 722/ 1991 г. и Р. №1072/6.VІІ.1956 г. по гр.д. № 4267/ 1956 г., и въпроса за необсъждане на релевантни доказателства в противоречие с практиката на ВКС: Р. №220/7.ІІ.2005 г. по гр.д. № 482/ 2004 г. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК. Касационната жалба на ищеца е срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса за доказателствената стойност на фактурата, като удостоверителен документ, доказващ доставката, съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика – Р. на ВКС №1064-2003 г. и Р.на ВАС № 3* г. Поддържа, че по въпроса за игнориране на част от доказателствата и за необсъждане на част от доказателствата, решението противоречи на трайната практика на ВКС: Р. № 9* г. на ОСГК на ВС и Р. №220-2005 г. на ВКС. Жалбоподателят счита, че по въпроса за доказателствената стойност на бетоновите дневници и тяхната обвързваща материална доказателствена сила, когато са подписани от страна по делото, решението противоречи на трайната съдебна практика – Р. № 6* г. на ВКС и Р. № 7* г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 283 ГПК.
“П” ООД – гр. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на касационната жалба на ответника по делото, възразява и че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, а “Т” АД – гр. Б. не изразява становище по искането на ищеца по делото за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба на ищеца.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно е уважен и отхвърлен осъдителен иск, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което искът за цена на доставен бетон е уважен за 158 414.73 лв. и е отхвърлен за 56 843.94 лв. по съображения, че между страните са създадени търговски отношения по повод доставка на бетонови смеси и транспорт, обективирани в посочените в исковата молба фактури, подписани от ответника и осчетоводени при него, с изключение на Ф. № 561/12.ІV.2006 г., за които той е ползвал данъчен кредит, които фактури са изготвени въз основа на първични счетоводни документи – експедиционни бележки – и са включени в дневниците за продажби за съответния период, и са осчетоводени. За да отхвърли иска за 56 843.94 лв. стойността на бетона с ДДС по Фактура № 561/ 12.ІV.2006 г., съдът след обсъждане на доказателствата, е приел, че не е доказано твърдението на ищеца, че е извършил доставката, приета от ответника, а не по причина на неосчетоводяването от ответника на фактурата. Съдът не е уважил възражението на ответника за прихващане по чл. 265 ал. 1 ЗЗД със стойността на доставен некачествен бетон и направени разноски за отстраняване на скрити недостатъци, по съображения, че от заключенията на съдебно – техническата експертиза е установено, че вложеният бетон по количество и качество, съответства на доставения по фактури, като ответникът не е съблюдавал показателя данни за температурите за извършване на бетонните работи и не е заявил рекламация, и е налице към всяка от фактурите декларация за съответствие. Съдът е посочил, че е доставена заявената марка бетон, а съставените от ответника протоколи за изпитване, обсъдени от вещото лице, не доказват лошо качество, като липсват възражения на ответника за явни недостатъци при приемане на работата и незабавно уведомяване при проявени скрити недостатъци. Въз основа на заключението на експертизата и на гласните доказателства, съдът е заключил, че макар и доставеният бетон да не е на високо ниво по отношение на показателя ”якост”, същият не е изцяло с лошо качество и негоден за предназна – чението си и е посочил причините за по-късно проявилите се дефекти, включително неспазване от ответника на технологичните изисквания за изливане на бетона, а не по причина на доставчика.
По жалбата на “Т” АД – гр. Б. от изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, могат да се изведат релевантните за делото въпроси: за правомощието на въззивния съд да допусне или откаже поискана от страната експертиза, за задължението на съда да обсъди заключенията на експертизите, като няма задължение да ги възприеме, за задължението на съда да обсъди релевантните за делото доказателства. Когато страната се позовава на съществен процесуалноправен въпрос, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл с решението по такъв въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като за да е релевантен, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая въззивният е изложил съображения в съдебно заседание на 2.VІ.2009 г. защо не се налага назначаването на нова експертиза по искането на ответника, като в правомощията на съда е да прецени следва ли да уважи искане на страната за нова експертиза, съответно да откаже експертиза, когато искането не е за установяване на нови обстоятелства, а за обстоятелства, изяснени от събраните доказателства. Въззивният съд не е допуснал нарушение, изграждайки изводите си и въз основа на експертизите, изслушани по делото, които експертизи е обсъдил заедно с другите доказателства и които не е възприел безкритично. Не е налице твърдяното нарушение на задължението съдът да обсъди доводите и възраженията на страните и релевантните за делото доказателства, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. С тези си действия въззивният съд не е процедирал неправилно и не е постановил решението си в противоречие с установената задължителна съдебна практика по изложените процесуалноправни въпроси, посочена и от жалбоподателя – ТР №1/ 2000 г. на ВКС, както и в ППлВС № 7/1965 г., която е в смисъл, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.). Жалбоподателят, като поддържа основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, фактически изразява несъгласие с формираното вътрешно убеждение на съдебния състав по възражението за прихващане по чл. 265 ал.1 ЗЗД със стойността на доставен некачествен бетон.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
По жалбата на “П” ООД – гр. Б. изложените въпроси за доказателствената стойност на фактурата, като документ, доказващ фактурираната доставка и за доказателствената стойност на бетоновите дневници на ответника и тяхната обвързваща материална доказателствена сила, са релевантни за делото, тъй като обуславят правилността на направените въз основа на тях правни изводи, но по тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, посочена и от жалбоподателя. Изводът за неоснователност на иска за бетона, предмет на Фактура № 561/ 12.V.2006 г., съдът е направил след обсъждане на фактурата, на доставените количества и марки бетон, съгласно бетоновия дневник на ответника и на заключението на счетоводната експертиза, въз основа на които доказателства е приел, че не е доказан фактът на извършена и приета доставка на бетона, а не поради неосчетоводяването на фактурата от ответника. Сочените от жалбоподателя оплаквания за допуснати от съда нарушения при достигане на посочените изводи, съставляват основания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК , и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 67 от 10.VІІ.2009 г. по т.д. № 141/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: