ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 587
София, 12.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 542/ 2009 год.
Производството е по чл. 217 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по частна жалба на Н. А. М. – Е. с фирма “М” – гр. С. срещу Определение № 1* от 9.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5581/ 2008 г. на СГС, ІІІ-Д с. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се допусне разглеждане на изменените искове, посочени в т. 4 на исковата молба. С М. от 8.ІV.2009 г. жалбоподателят сочи, че са налице касационни основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и представя копие от Решение № 1* от 13. Х.1955 г. по гр.д. № 6009/ 1955 г. на ВС.
Ответниците по частната жалба “Д” ООД – гр. С. и Ф. Н. Николов – от гр. С. не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Н. А. М. – Е. с фирма “М” – гр. С. срещу първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото в частта по иска за присъждане на обезщетение за ползуване на имота по 450 щ.д. месечно, за периода от датата на предявяване на иска до връщане на имота. Изложени са съображения, че искът е недопустим, тъй като за да е налице правен интерес от предявяването му – абсолютна процесуална предпоставка – трябва ищецът да твърди, че има изискуемо притезателно право към момента на предявяването му – чл. 97 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), като според ал. 2 може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Съдът е посочил, че ищецът претендира задължения по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, чиято изискуемост настъпва след предявяване на иска, като не се касае за повтарящи се задължения, които са тези, чиято изискуемост зависи само от настъпването на срока, а в случая изискуемостта и самото възникване на вземането по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, зависи и от друг факт – бъдещото фактическо ползване на имота след прекратяване на наемния договор. Съдът е заключил, че предмет на осъдителен иск по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, може да е само вземане за период преди предявяване на иска и е недопустим иск за времето след датата на исковата молба, поради което в тази част правилно е прекратено производството по делото.
Както се посочи, въззивното определение подлежи на обжалване по чл. 217 ГПК (отм.), на основание с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК (нов).
Частната жалба е неоснователна. Недопустим е иск за обезщетение за ползване на имот, на основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД, за времето след датата на исковата молба до освобождаването на имота, тъй като не се касае за повтарящи се задължения по см. на чл. 97 ал. 2 ГПК (отм.), каквито са задълженията за издръжка, за издръжка и гледане срещу вече прехвърлен имот, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане и др. Не може да се разгледа иск за още неизискуемо вземане за обезщетение за нает недвижим имот след прекратяване на наемен договор, изходът на който е обусловен и от това заема ли ответникът имота, а не само от настъпването на срока за изискуемостта на следващите плащания, както е при осъдителните искове за повтарящи се задължения, при които трябва първото плащане да е станало изискуемо преди предявяването на иска и изискуемостта на следващите плащания зависи само от настъпването на определен срок. Правилно с обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на делото по иска по т. 4 на исковата молба за по 450 щ.д. месечно обезщетение, за период от датата на исковата молба до освобождаването на имота, като представеното от жалбоподателя Решение № 1* от 13. Х.1955 г. по гр.д. № 6009/ 1955 г. на ВС е на отделен състав на ВС и не е задължително.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. А. М. – Е. с фирма “М” – гр. С. срещу Определение № 1* от 9.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5581/ 2008 г. на СГС, ІІІ-Д с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: