ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 828/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” АД – гр. С. срещу Решение № 368 от 27.ІV.2009 г. по гр.д. № 324/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 28.ІІ.2007 г. по гр.д. № 103/ 2004 г. на СГС, с което ”П” АД е осъдено да заплати на Ю. Г. С. посоченото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторски права на ищеца върху изброените песни и на продуцентски права върху звукозаписи, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени исковете, въпреки, че жалбоподателят сочи, че изцяло обжалва решението, тъй като той няма правен интерес да обжалва същото в частта, с която исковете са отхвърлени. В Изложение на основание чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК – липсва произнасяне от ВКС по чл. 24 ЗАПСП, по прилагането на която разпоредба е налице противоречива съдебна практика на останалите съдилища, които тълкуват по различен начин разпоредбата в частта й дали свободното използване на произведенията, предполага изрично предварително съгласие на автора. Жалбоподателят поддържа, че поради оскъдната съдебна практика, произнасянето по въпроса за предпоставките за свободното използване на чужди авторски произведения, ще е от значение да точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – касационното решение би дало ориентир за изясняване какво представлява ”неголям брой произведения”, в какъв обем те могат да се използват и дали свободното използване е допустимо, ако по делото няма данни за фактическо използване, различно от научна или образователна насоченост, но произведението теоретично може да се използва и за други цели.
Ответникът по касационната жалба Ю. Г. С. – от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което съответно са уважени и отхвърлени осъдителни искове по чл. 94 ал. 1 и ал. 2 т. 3 (изм.) ЗАПСП, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи в посочения размер исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушени авторски и продуцентски права на ищеца върху посочените произведения и звукозаписи, въззивният съд въз основа на събраните доказателства, включително изслушаната експертиза за обема, в който са публикувани в посочените учебници и учебни помагала произведенията, създадени от ищеца, и след обсъждане доводите и възраженията на страните, е приел, че не са налице условията на чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП. Изложил е подробни съображения, че са неоснователни доводите на ответника за ползване на произведенията съобразно ограниченията, предвидени в чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП, тъй като ползването не е в такъв обем, поради което не са налице условията за свободно използване без заплащане на възнаграждение.
Изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е за съдържащите се в закона предпоставки за прилагането на чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда – от решаването на въпроса за приложението на чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП зависи основателността на възражението на ответника, че е налице свободно използване без заплащане на възнаграждение по чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП, в който случай ще са неоснователни исковете за обезщетение за вреди по чл. 94 ал. 1 и ал. 2 т. 3 (изм.) ЗАПСП. Не е релевантен за спора изложеният от жалбоподателя въпрос за необходимостта от предварително съгласие на автора, като предпоставка за свободното ползване на произведението по чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП, поради това, че по делото не е доказано ползването да е в обема, посочен в чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП. Затова този въпрос може да е важен, но е без значение за изхода на делото – както и да се реши въпросът, съгласието на ищеца в случая е ирелевантно за делото предвид установения по делото начин на ползване от жалбоподателя.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въпросът за обема на използването на произведения в други произведения, и за целта и характера на използването (за анализ, коментар или друг вид научно изследване), предвидено в чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП, в който случай е допустимо свободно използване без заплащане на възнаграждение, е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. По всяко конкретно дело при обсъждане на възражение, че е налице свободно използване на произведения, съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства, която е основана на конкретните обстоятелства по делото. След като въпросът налице ли са ограниченията по чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП, е въпрос на фактическа преценка на решаващия съд, оплакването на жалбоподателя за неприлагане на тази разпоредба, е оплакване за необоснованост на решението, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях неправилно не е приложена сочената материалноправна норма – чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП. Това е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Представеното от жалбоподателя копие от Решение № 183/5.V.2006 г. по гр.д. № 744/ 2005 г. на ПАС, не е акт, влязъл в законна сила, поради което не съставлява съдебна практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а Решението по н.а.х.д. № 1540/24.VІІ.2000 г. на районен съд, доколкото съставлява съдебен акт по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, няма отношение към настоящия спор, тъй като касае използване чрез телевизионни програми.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 3 ЗАПСП не е неясна непълна и жалбоподателят не доказва по приложението й да има противоречива съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 368 от 27.ІV.2009 г. по гр.д. № 324/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната от “П” АД – гр. С. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: