ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
София,14.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 98/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Л” АД – гр. С. срещу Решение № 74 от 14.VІІ.2008 г. по гр.д. № 1414/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 26.VІІ.2006 г . по гр.д. № 578/ 2004 г. на СГС в частта, с която е отхвърлено искането на “И” Лтд. за едновременно осъждане, и е постановено друго, с което ”Л” АД – гр. С. е осъдено да изпълни задължението за плащане на 1 340 180 щ.д. – цена на 227 900 бр. акции от капитала на “Т” АД, присъдени с решение на СГС по т.д. № 578/ 2004 г., едновременно със задължението на “И” Лтд. по решение по арб.дело № 12/ 2002 г. на АС при БТПП за предаване на 230 100 бр.акции, с оплакване за недопустимост на решението, като постановено след като с влязло в сила решение са разрешени всички спорни въпроси, включително за едновременното изпълнение, за неправилност и за необоснованост на решението. В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – за възможността да се пререшава спор, разрешен с влязло в сила решение – в противоречие с практиката на ВКС, тъй като с решението по арб.д. № 12/ 2002 г. на АС при БТПП, са уредени последиците от развалянето на договора, и АС се е произнесъл и по възражението за намаляване цената на подлежащите на връщане акции до действителната им стойност към предявяване на иска. Жалбоподателят сочи практика на ВКС, в противоречие на която поддържа, че се е произнесъл въззивният съд: Решение № 549 по гр.д. № 2021/ 1998 г., Решение № 33/ 1997 г., Решение № 270 по гр.д. № 1434/ 1999 г., ППл ВС № 2/ 1977 г. и ТР на ОСГК на ВС № 3/ 1991 г. Поддържа, че въззиввният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за размера на вземането, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – размерът на вземането е свързан с действителната цена на всяка акция, подлежаща на връщане към датата на предявяване на иска пред АС при БТПП, а съдът не е обсъдил възраженията му, включително и това, че размерът е бил определен не само за частично предявената претенция, но в неговата цялост.
Ответникът по касационната жалба “И” Лтд. – гр. О., Япония, със съдебен адрес в България: адв. М. Брага – САК, оспорва по същество касационната жалба по съображения, изложени в писмен Отговор. С писмено Изложение изразява становище, че не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която е отказано да се допусне едновременно изпълнение на решението и е постановено друго, с което това искане е уважено, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която не е уважено искането на ищеца “И” Лтд. за едновременно изпълнение и е постановено друго, с което ”Л” АД – гр. С. е осъдено да изпълни задължението за плащане на 1 340 180 щ.д. – цена на 227 900 бр. акции от капитала на “Т” АД, едновременно със задължението на “И” Лтд. по решение по арб.дело № 12/ 2002 г. за предаване на 230 100 бр. акции. Като необжалвано, решението е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер – цената на 230 100 бр. акции, като е съобразен уваженият насрещен частичен иск в арбитражното производство за стойността на 2200 бр. акции, и в частта, с която ”Л” АД е осъдено да заплати на “И” Лтд. 1 340 180 щ.д. – получена цена на 227 900 бр. акции, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Съдът е посочил, че е налице условието на чл. 90 ЗЗД двете насрещни задължения да произхождат от едно и също правно отношение, като законът не съдържа условие искането да се упражни в един и същи съдебен процес. Съдът е заключил, че и двете вземания са изискуеми, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителната част, и е уважил искането на ищеца за едновременно изпълнение на задължението за връщане на акциите, с изпълнение задължението на ответника за връщане на цената.
Жалбоподателят сочи съществен процесуален въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – за възможността съдът да решава правен спор, разрешен с влязло в сила решение по арб.д. № 12/ 2002 г. на АС при БТПП. Посочената от жалбоподателя практика няма отношение към обжалваното решение – ППл ВС № 2/ 1977 г. е за обобщаване на практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения, ТР № 3/ 1991 г. на ОСГК на ВС е за правомощията на състав от пет съдии на ВКС в производство по реда на надзора, Решение № 270 по гр.д. № 1434/ 1999 г. съдържа произнасяне по въпроса, че не може да се пререшава спор на страните за придобиване на част от имота по давност, вече разрешен със сила на пресъдено нещо.
С оглед възраженията на “Л” АД по делото, които са в смисъл: като е осъден с арбитражното решение да възстанови на “И” Лтд 9820 щ.д. по насрещния иск, това е платената цена за придобиването на всички акции и “И” не може да претендира по – висока цена в настоящото дело, и с оглед данните по делото, може да се изведе същественият процесуалноправен въпрос. Той не е изложеният от жалбоподателя въпрос: може ли да се пререши по настоящото дело разрешен вече с арбитражното решение спор, а въпросът е: каква е силата на пресъдено нещо на решение, с което е уважен частичен иск и следва ли СПН да се зачете от въззивния съд. Насрещният иск, предявен по арбитражното дело, е частичен и неоснователно жалбоподателят е поддържал по делото, че макар и заявен като частичен, тъй като не е увеличен, следвало да се приеме, че вероятно 9820 щ.д. е цялата сума, платена от “И” Лтд за придобиването на 230 100 акции. Трайно установена и непротиворечива е практиката на ВКС по въпроса за СПН на частичния иск и тя е в смисъл, че при частичен иск със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от правото, ако искът е уважен, за разликата може да се предяви нов иск, по който ищецът не може да се позове на СПН на решението, с което частичният иск е уважен, а когато частичният иск е отхвърлен, със СПН се отрича цялото право. Този въпрос може да е бил съществен за правилното решаване на делото, но поради това, че решението е влязло в сила в частта, с която жалбоподателят е осъден да възстанови на “И” получената цена 1 340 180 щ.д. за 227 900 бр. акции, и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер, като съдът е съобразил уваженият с арбитражното решение частичен насрещен иск, въпросът не може да се пререшава. Както и да е решен въпросът от въззивния съд, това не може да се отрази на влязлото в сила в тази част решение.
Жалбоподателят сочи и съществен материалноправен въпрос – за размера на вземането – за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съображенията му затова са, че размерът на вземането е свързан с действителната цена на всяка подлежаща на връщане акция към датата на предявяване на иска пред АС при БТПП и че съдът не е обсъдил възраженията му за размера на задължението, и това, че той вече е бил определен не само за частично предявената претенция, но в неговата цялост. Разрешеният от възивния съд материалноправен въпрос за цената, която жалбоподателят следва да възстанови при връщането на акциите, за което връщане е осъден с арбитражното решение, е съществен, тъй като от него зависи изходът на делото. Този въпрос е специфичен с оглед обстоятелствата по конкретното дело и е обусловен от събраните доказателства, обсъдени от въззивния съд с оглед доводите и възраженията на страните. Сочените от жалбоподателя нарушения на въззивния съд, не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК и не могат да се обсъждат в производството по допускане на касационно обжалване. По изложения материалноправен въпрос има трайно установена съдебна практика. Развитите от жалбоподателя съображения не подкрепят довода му, че се касае до въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 74 от 14.VІІ.2008 г. по гр.д. №1414/ 2007 г. на Софийски апелативен съд в частта относно присъденото едновременно изпълнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: