ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212
София, 23.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 249/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф” А. – гр. Б., с променено наименование “П”Нефтохимик” А. – гр. Б., съгласно Удостоверение от 7.І.2008 г. по ф.д. № 3163/ 1998 г. на БОС срещу Решение № 33 от 31.ІІІ.2008 г. по т.д. № 39/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 246 от 21. ХІ.2007 г. по т.д. № 538/ 2005 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен искът за неустойка по чл. 26 ал. 1 от приватизационен договор от 9. ХІІ.1998 г. за 62 500 лв. и за неустойка по чл. 26 ал. 2 от договора за 900 862 лв., за които суми исковете са уважени. Решението е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и на процесуалния закон.
В Приложение към касационната жалба сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК – решението противоречи на задължителни решения на ВКС – т. 12 от ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г., съгласно което грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушение на логически, опитни или научни правила, представляват нарушение на съществени процесуални правила по чл. 188 ал. 1 и 2 и чл. 157 ал.1 и 3 ГПК (отм.). Като обсъжда подробно фактите по делото и събраните доказателства, жалбоподателят обосновава оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение – необсъждане на доказателствата, включително и изслушаните три експертизи. Жалбоподателят излага довод, че в противоречие с т.19 от ТР № 1/ 2001 г. по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд вместо да разреши материално правния спор, е постановил контролно – отменително решение, като не е обсъдил доказателствата по делото, включително посочените три експертизи. Жалбоподателят поддържа, че е противоречива практиката на съдилищата по сходни казуси, подробно обсъжда значението на Допълнително споразумение от 6. ХІІ.1999 г., за което въззивният съд е приел, че е нищожно, на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД, а в подобни случаи ВКС приема, че порокът е относителна недействителност – Решение № 810/ 24. ХІ.2004 г. по гр.д. № 1735/ 2002 г. на ВКС, прави оплакване, че съдът неправилно е интерпретирал правомощията на кмета по чл. 44 ЗМСМА, които жалбоподателят подробно обсъжда и сочи практика на ВКС по приложение на посочената разпоредба – Решение № 1* от 4. ХІ.2003 г. по гр.д. № 2177/ 2002 г. Иска да се допусне касационно обжалване на решението в посочената част.
Ответникът по жалбата О. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, изразява съображения и за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила първоинстанционно решение в частта, с която са отхвърлени исковете за неустойка, решението е отменено и е постановено друго, с което съответно исковете са уважени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е приел, че купувачът по приватизационен договор от 9. ХІІ.1998 г., се е задължил да извърши инвестиции за 1 250 000 лв. за срок от 5 години – чл. 18 от договора – както и да осигури за 5 години поддържането на средносписъчна численост на персонала по трудов договор – чл. 20 от договора, при неизпълнение на които задължения дължи неустойка, съгласно чл. 26 ал. 1 и чл. 26 ал. 2. По съображения, че с Допълнително споразумение от 6. ХІІ.1999 г., срокът на задълженията се намалява на 3 години, че са договорени допълнителни условия, променящи уговорките, предмет на приватизационната продажба – да се приспадат от неустойката по чл. 26 ал. 1 разходите за консумативи – ел.енергия, охрана, вода, телефони, както и заварени задължения, а в неустойката по чл. 26 ал. 2 да не се включват незаетите места поради намаляване обема на работа, и освободените и прекратени трудови правоотношения по молби на заетите лица, съдът е приел, че споразумението променя изцяло заявената в офертата на купувача стратегия на развитие на приватизираното дружество. С оглед основната цел на договора за приватизационна продажба да се удовлетворят определени обществени интереси, за което трябва да се реализират договорените инвестиции, да се изпълни програмата за трудова заетост, да се съхрани за определен срок предметът на дейност и т.н., съдът е приел, че Споразумението не зачита волята на продавача. Изложил е подробни съображения, че Общински съвет – Б. е органът по чл. 3 ЗППДОП (отм.), който има властнически правомощия по приватизационната процедура, а кметът на общината има правомощие да подпише договора, но не и да извършва разпоредителни действия с общинско имущество. Съдът е посочил, че за изменение на Договора, няма решение на Общинския съвет, извършеното от кмета действие без представителна власт, не поражда правни последици за мнимо представлявания, то може да го обвърже, ако той изрази воля за потвърждаване, за каквато доказателства не са представени, напротив – Общинският съвет е задължил кмета да потърси неустойките, кметът е подписал исковата молба, към който момент не се е поставял въпрос за Споразумението, представено след приключване събирането на доказателства, което Споразумение е без изходящ номер и печат на О. Б. . Като е изложил съображения за неизпълнението на купувача на задълженията за инвестиции по чл. 18 от договора – от отчетени 634 000 лв., експертизата е установила направени разходи за сметка на приватизираното дружество, а не на купувача, има разходи, направени през м. ХІ. и м. ХІІ. 1999 г., при продаден от купувача ДМА през м. Х.1999 г., и при променен от него предмет на дейност непосредствено след сключване на договора, въз основа на което съдът е уважил иска за неустойка за 2002 г. и за 2003 г. общо 62 500 лв. и го е отхвърлил, като погасен по давност, за 1999 г., 2000 г. и 2001 г. За неизпълнение на програмата за трудова заетост по чл. 20 от Договора, въз основа на заключението на в.л. Карчева, съдът е уважил иска за 900 862 лв. – неустойка за 2002 г. и 2003 г. и го е отхвърлил, като погасен по давност за 1999 г., 2000 г. и 2001 г.
Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, но не сочи разрешените от въззивния съд съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, за които счита, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и че се решават противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. С оглед данните по делото и изложените от жалбоподателя оплаквания, могат да се изведат съществените процесуалноправни въпроси, решени от въззивния съд, и те са: 1. постановил ли е решението си въззивният съд въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, обсъдил ли е всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 157 ал. 3 ГПК (отм.) 2. има ли решението характер на решение по съществото на спора. Могат да се изведат и разрешените съществени материалноправни въпроси: 1. какъв е порокът на подписаното за продавача от лице без представителна власт Допълнително споразумение от 6. ХІІ.1999 г. и то променя ли уговореното от страните с приватизационния договор и 2. има ли кметът на О. Б. право да подпише Споразумението с оглед правомощията по чл. 44 ЗМСМА. Изложените правни въпроси са съществени за делото, тъй като от правилното им решаване зависи изходът му.
Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС за грешките при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушение на логически, опитни или научни правила, които съставляват нарушение на съществени процесуални правила по чл. 188 ал. 1 и 2 и чл. 157 ал.1 и 3 ГПК (отм.), както и с практиката на ВКС, изразена и в т.19 от ТР № 1/ 2001 г. по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС за характера на въззивното решение, като решение по съществото на спора. Безспорно задължение на съда е да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл.157 ал. 3 ГПК (отм.). Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението.
В случая съдът е решил делото, като е обсъдил в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.). Изложил е подробни съображения относно фактите и доказателствата по делото, постановил е решението си въз основа на приетите в първоинстанционното производство експертизи, посочил е защо приема за неоснователни възраженията на ответника, като средство за защита по предявения иск, включително за значението на Допълнителното споразумение от 6. ХІІ.1999 г. и може ли с него страните да променят уговореното с приватизационния договор, с оглед подписването му за продавача от лице без представителна власт. С тези си действия въззивният съд не е процедирал неправилно, обсъдил е всички доказателства, които имат значение към правнорелевантните факти, приел е кои са се осъществили и кои – не с оглед твърденията на всяка от страните, изградил е решението си на изслушаните експертизи и не е процедирал неправилно по изложените съществени процесуалноправни въпроси, постановеното решение е решение на инстанция по съществото на спора и не е с характер на контролно – отменително решение, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Ако той счита, че решението е неправилно поради възприемане на заключение, което съдът не е следвало да възприеме, а на друго от приетите по делото заключения, налице е оплакване за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е поддържаното основание за разрешени от въззивния съд съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се касае и до въпроси, който се решават противоречиво от съдилищата – Решение № 810/ 24. ХІ.2004 г. по гр.д. № 1735/ 2002 г. на ВКС за порока на споразумението, подписано от лице без представителна власт, както и оплакването за неправилни изводи относно правомощията на кмета по чл. 44 ЗМСМА, с оглед Решение № 1* от 4. ХІ.2003 г. по гр.д. № 2177/ 2002 г. на ВКС. Въззъвният съд е приел, че Допълнителното споразумение от 6. ХІІ.1999 г., не поражда действие между страните, тъй като за продавач е подписано от лице без представителна власт (кмета), мнимо представляваният (общинският съвет) не е изразил воля за потвърждаване по чл. 42 ал. 2 ЗЗЗД, напротив – противопоставил се – предявил е иск за неустойките по приватизационния договор – касае се за относителна недействителност. Така въззивният съд е разрешил изложеният материалноправен въпрос в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос и не е квалифицирал порока, като нищожност поради липса на съгласие, на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД, както неоснователно поддържа жалбоподателят. Изводът на съда, че кметът на общината не може да подпише Допълнителното споразумение, с което съществено се изменя уговореното с приватизационния договор, е в съответствие с практиката на ВКС по този въпрос, поради което дори и да има противоречива съдебна практика по въпроса, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че въпросът за правомощията на кмета по чл. 44 ЗМСМА се решава противоречиво от съдилищата, за което се позовава на Решение № 1* от 4. ХІ.2003 г. по гр.д. № 2177/ 2002 г. на ВКС. С това решение е прието, че общинският съвет не е юридическо лице и е ненадлежна страна по предявен установителен иск. ВКС се е произнесъл също, че този орган в приватизационната процедура по ЗППДОП (отм.) действа като оправомощен орган по чл. 3 ЗППДОП (отм.) и осъществява процедурата по приватизация, за което взима съответни решения, включително и за разпореждане с имущество, а общината е юридическото лице и тя се представлява от кмета – чл. 44 ал. 1 т. 14 ЗМСМА. Така разрешеният от ВКС въпрос в първата му част няма отношение към обжалваното решение, тъй като делата са с различен предмет и няма спор, че общинският съвет не е юридическо лице и не може да е страна по дело. Приетото от ВКС в останалата част, е в смисъла, който е изложен от въззивния съд – кметът не разполага с властнически правомощия, каквито има общинският съвет, такива не придобива с подписването на приватизационния договор, има право да подпише договора и задължението да потърси отговорност при неизпълнени на купувача, ако има решение на общинския съвет, респ. на неговия орган ОАП, но няма представителна власт да извършва действия по изменение на приватизационния договор, каквито има общинският съвет – орган по чл. 3 ЗППДОП (отм.).
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 33 от 31.ІІІ.2008 г. по т.д. № 39/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: