ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 247
София, 15.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 294/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Моллов – от гр. Т. срещу Решение 7. ХІ.2008 г. по гр.д. № 156/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила Решение от 3.ІV.2007 г. по гр.д. № 188/ 2005 г. на СРС, 74 с., с което са отхвърлени предявените от П. С. Моллов – от гр. Т. срещу Е. ”Б” – гр. С. иск за връщане на платена сума 1300 лв. и иск за обезщетение за забавено плащане 578.01 лв., с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
В Изложение и последващо Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по искове, които представляват произнасяне по съществен материалноправен въпрос, както и че този въпрос касае претенцията му за връщане на платената сума, като възложител по договора, основание за което е неизпълнението на ответницата, поради което той едностранно го е прекратил, като безпредметен, като съдът не е дал правилен отговор за характера на договора и създадените правоотношения, за забавеното изпълнение и причините за едностранното му прекратяване. Жалбоподателят сочи и недадения от въззивния съд отговор на процесуалния въпрос по чл. 128 ал. 2 ГПК (отм.). Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ППлВС № 1/ 1979 г. и Решение на ВС № 1328/ 18.ІХ.1956 г. по гр.д. № 5445/ 1956 г., както и че изложените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателят поддържа, че произнасянето от ВКС по касационната жалба, ще даде възможност да се провери законосъобразността и обосноваността на въззивното решение и решението на ВКС ще спомогне за развитие на правото, осигуряващо справедлив и обективен процес.
Ответникът по касационната жалба С. И. Г. – Е. с фирма “Б” – гр. С. не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за връщане на сумата 1300 лв., получена по договор за услуга и иск за обезщетение за забавено плащане, по съображения, че ищецът едностранно е прекратил Договора от 20.ІІІ.2000 г. поради влошено здравословно състояние, а не поради неизпълнение на ответницата. С оглед отказа на ищеца от договора, съдът е посочил, че не се прилагат правилата за развалянето му и не му се дължи връщане на даденото.
Като се имат предвид изложените от жалбоподателя правни въпроси и с оглед данните по делото, може да се изведе разрешеният по делото съществен материалноправен въпрос: с оглед уговореното от страните в договора за услуга, отказал ли се е поръчващият от договора, след като е започнало изпълнението – чл. 268 ЗЗД – и може ли да иска връщане на платеното за изпълнение на услугата. Този въпрос е съществен, тъй като от него зависи изходът на делото.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че по съществения материалноправен въпрос за правото му да иска връщане на даденото, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ППлВС №1/ 1979 г. Страните са обвързани с договор за изработка, съдържащ и елементи на договор за поръчка, въз основа на който съдът е разгледал предявените искове, поради което за решаването на спора няма приложение практиката на ВКС относно неоснователното обогатяване, съдържаща се и в посоченото ППлВС. Оплакванията на жалбоподателя за неправилно възприемане на задълженията, уговорени от страните в сключения договор, за причината едностранно да го прекрати и за последиците от това, и конкретно основателно ли изпълнителят задържа полученото възнаграждение, са основания по чл. 281 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване.
По изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за отказа на въззивния съд да приложи чл. 128 ал. 2 ГПК (отм.): въпросът не е съществен за делото. Когато страната се позовава на съществен процесуалноправен въпрос, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като за да е съществен, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. В случая въззивният съд по искане на жалбоподателя във връзка с твърдението му, че е платил на ответницата и суми извън възнаграждението, посочено в договора, е назначил счетоводна експертиза, за да установи осчетоводени ли са при ответницата и кога сумите по представените квитанции към ПКО и разписка, кое е основанието за плащане и за какви цели са изразходвани, която експертиза не е изпълнена поради непредставяне от ответницата на счетоводната документация, която вече не съхранява. Тъй като решаващия мотив на съда, за да отхвърли исковете, е едностранният отказ на поръчващия от договора, и ако беше приел за доказано на основание чл. 128 ал. 2 ГПК (отм.) твърдението на жалбоподателя, въззивният съд не би стигнал до други изводи за основателността на предявените искове. Следователно соченото от жалбоподателя допуснато от въззивния съд процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на въззивното решение.
С оглед изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя основание, че решението на ВКС по касационната жалба, ще даде възможност да се провери обжалваното решение за неговата законосъобразност и обоснованост, като решението ще спомогне за развитие на правото, осигуряващо справедлив и обективен процес. Оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на решението не са основания за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. За да е налице касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, трябва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществени правни въпроси е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 7. ХІ.2008 г. по гр.д. № 156/ 2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: