ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 308
София, 11.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 458/ 2009 год.
Производството е по чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. К. – от гр. В. срещу Решение № 198 от 21. ХІ.2008 г. по т.д. № 427/ 2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 230 от 13.V.2008 г. по гр.д. № 708/ 2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на И. П. К. – от гр. В. срещу “М” О. – гр. В. по чл. 155 т. 1 ТЗ, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Жалбоподателят сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС – Р. №204/1.ІІІ.1994 г. по гр.д. № 1096/1993 г., Р. № 239/21.ІІ.1996 г. по гр.д. №86/1995 г. и Р. №776/ 5.V.1997 г. по гр.д. №1463/1996 г. и в Д. касационна жалба, която иска да се счита като изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, възразява срещу въззивното решение, като незаконосъобразно и необосновано, в подкрепа на които оплаквания излага съображения по съществото на жалбата.
Ответникът по касационната жалба “М” О. – гр. В. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 155 т. 1 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 155 т. 1 ТЗ за прекратяване на “М” О. – гр. В., по съображения, че не са налице “важни причини”, тъй като дружеството осъществява търговска дейност, има нает персонал, клиентска маса и ДМА, като всеки от двамата управители и съдружници с равно участие в капитала на дружеството, дава управленчески нареждания, въпреки влошените отношения. Съдът е изложил, че наличието на ”важни причини” по смисъла на чл. 155 ал. 1 ТЗ, се преценява с оглед интересите на дружеството, като стопански субект и основната му цел – упражняване на търговска дейност за реализиране на печалба, на която дейност не са се отразили влошените отношения и дружеството продължава да бъде работещ стопански субект, не е засегнато вътрешното му оперативно управление – влошените отношения не са непреодолима пречка за неговата рентабилност и просперитет. Съдът е приел, че не са доказани твърденията на ищеца поради паритетното дялово участие на съдружниците, да е блокирана възможността ОС да приема решения, като няма доказателства ищецът да е упражнил правомощието за свикване на ОС, че липсват доказателства приемането на конкретни решения по чл. 137 ТЗ да е осуетено от невъзможността да се формира мнозинство, и че е недоказано и твърдението, че съдружникът Д. Д. е иззел документацията на дружеството, поради което ищецът не може да се осведомява за дружествените дела.
Жалбоподателят не излага кой е същественият материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, нито сочи кое от основанията по чл. 281 ал. 1 ГПК поддържа, че е налице, нито излага съображения затова. Изложените от него оплаквания, са касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. С оглед данните по делото, може да се изведе същественият материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, и той е: при О. от двама съдружници с равно участие, само влошените отношения между тях и липсата на комуникация, важни причини ли са за прекратяване на О. с иск по чл. 155 т. 1 ТЗ. Съобразно представените от жалбоподателя решения на ВКС, може да се приеме, че той поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което основание не е налице.
Трайноустановена е практиката на ВКС за възможността по чл. 155 т. 1 ТЗ да се прекрати с решение на съда О. по иск на съдружници, притежаващи повече от 1/5 от капитала, ако важни причини налагат това – като преценката налице ли са “важни причини”, следва да се прави с оглед интересите на дружеството, като стопански субект, ако е налице трайна липса на рентабилност или на просперитет на дружеството, които да налагат прекратяването му. Само влошените отношения на съдружниците и неудовлетворението на някой от тях от участие в дружеството, не съставляват важни причини по смисъла на закона, каквито не са и равните дялове при О. от двама съдружници – пречка за взимане на решения от ОС. Трябва лошите отношения между съдружниците да са довели фактически до нефункциониране на органите на управление на дружеството, до невъзможността дружеството да осъществява очакваната стопанска дейност, за която е създадено, като търговски субект и до трайно реализиране на загуби и нулеви стопански резултати, които са важни причини по чл. 155 т. 1 ТЗ. В този смисъл е и представеното от жалбоподателя Р. № 239/21.ІІ.1996 г. по т.д. №86/1995 г. на ВКС, както и Р. №662/ 20.VІ.2006 г. по т.д. № 86/2006 г. и др., изразената в които решения практика на ВКС, е съобразена при постановяване на обжалваното решение.
Останалите две представени от жалбоподателя решения на ВКС, не съдържат съображения в смисъла на изложената съдебна практика, а ако се приеме, че с тях жалбоподателят доказва, че е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл. 155 т. 1 ТЗ – основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, това основание не е налице, защото въззивният съд се е произнесъл по въпроса, като се е съобразил с постоянната съдебна практика, изложена по-горе.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 198 от 21. ХІ.2008 г. по т.д. № 427/ 2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: