ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
София17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 299/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “П” А. – гр. С. срещу Определение № 61 от 8.І.2010 г. по ч.т.д. № 1522/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Разпореждане от 15.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 7383/ 2009 г. на Варненски районен съд в частта за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл. 417 т. 2 ГПК срещу солидарни длъжници “К” Е. – гр. В. и З. Н. О. – от гр. В. за сумата 26 032.60 лв., от която 25 287.91 лв. – главница, със законната лихва от 14.VІІ.2009 г., 666.63 лв. – наказателна лихва за периода 17.VІ.2009 г. – 13.VІІ.2009 г., 61.06 лв. – просрочена лихва за същия период и 17 лв. – разноски, дължими по Договор за кредит № 056 – 432816/17.ІІІ.2008 г., и разноски по делото 520.65 лв., и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Жалбоподателят излага оплакване за незаконосъобразност на определението, тъй като договорът за кредит и извлечението от сметка кумулативно представляват изпълнително основание по чл. 417 т. 2 ГПК, като Договорът удостоверява основанието за възникване на вземането, а извлечението от сметка – размера му към определен момент. Жалбоподателят поддържа, че от представеното извлечение от сметка, е видно непогасеното задължение и размера му, като съгласно р.V на Общите условия, автоматично по волята на Банката настъпва предсрочната изискуемост в зависимост от някое от основанията, посочени в договора, без да е необходим конкретен акт или волеизявление на Банката, което изрично е записано и в чл. 35 от новите ОУ, влезли в сила на 5. ХІІ.2008 г., поради което са неправилни изводите на съда, че Договорът не съдържа клауза за автоматична предсрочна изискуемост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – обжалването на въззивния акт има за цел да се установи правилното прилагане на закона и установяване на съдебна практика, която би имала значение и за редица други дела, тъй като по разрешения въпрос практиката не е еднопосочна. В последващо Изложение жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като сочи, че клоновете му в страната, работят с идентични документи и по идентични правила, и при решаването на въпроса необходимо ли е писмено уведомление на длъжника при обявяване от Банката на кредита за предсрочно изискуем, съдилищата решават противоречиво въпроса – едни издават заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание счетоводните книги и договора за кредит, а в случая искането му не е уважено. С оглед характера на заповедното производство и предвидената за длъжника защита с подаването на възражение, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и да се приеме правилно приетото от първоинстанционния съд разрешение.
Ответникът по частната жалба “К” Е. – гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и частната жалба по същество, а ответницата по жалбата З. Н. О. – от гр. В. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно разпореждане, с което е постановено незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, затова намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е отменил разпореждането на районния съд за незабавно изпълнение срещу солидарни длъжници “К” Е. – гр. В. и З. Н. О. – гр. В. и е обезсилил издаденият изпълнителен лист, по съображения, че длъжникът и солидарният длъжник не са били уведомени, че Банката счита целия кредит за предсрочно изискуем, поради което и вземането по Договора за кредит не е изскуемо. С оглед чл. 60 ал. 2 ЗКИ и уговореното от страните с договора, че при неплащане на погасителна вноска, Банката има право да направи вземането си по целия кредит предсрочно изискуемо, съдът е приел, че следва да има изявление на Банката в този смисъл до длъжниците и се е позовал на установената практика на ВКС, съгласно която, когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, следва Банката да представи доказателства за изявената си воля, че счита договора за предсрочно изискуем – Определение № 543/25.ІХ.2009 г. по ч.т.д. № 464/ 2009 г., Определение № 331/ 28. ХІ.2008 г. по ч.т.д. № 306/ 20098 г. на ВКС.
Разрешеният по делото правен въпрос: при искане на банка за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 т. 2 ГПК, вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ, необходимо ли е освен договора за кредит и извлечение от счетоводните си книги за размера на задължението, банката да представи и доказателства за волеизявлението си до длъжника, че счита остатъка от кредита предсрочно изискуем, е релевантен за делото, тъй като обуславя изходът му за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Дори и да се приеме, че по въпроса е имало противоречива съдебна практика, което не се доказва с представените от жалбоподателя копия от разпореждания на различни районни съдилища, с които е уважено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, тъй като не са влезли в законна сила, това противоречие е преодоляно. С постановените от ВКС и съобразени от въззивния съд: Определение № 331/ 28. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 306/ 2008 г. и Определение № 543/ 25.ІХ. 2009 г. по ч.т.д. №464/ 2009 г., както и с Определение № 727/20. ХІ.2009 г. по ч.т.д. № 727/2009 г. и Определение № 638/ 16. ХІ.2009 г. по ч.т.д. № 655/ 2009 г. и др., ВКС е приел, че когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна изискуемост, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем. Клауза за предсрочна изискуемост не се съдържа в Договор за кредит № 056 – 432816/17.ІІІ.2008 г., нито в представените в първоинстанционното производство Общи условия. Представеното извлечение от счетоводните книги на Банката може да удостоверява неиздължения кредит към определен момент, но не е доказателство за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по изложения въпрос за приложението на чл. 417 т. 2 ГПК има съдебна практика.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 61 от 8.І.2010 г. по ч.т.д. № 1522/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: