ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
София, 30.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1035/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. П. – Е. с фирма “Т” – гр. В. срещу Решение № 665 от 3. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 228/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 2 от 8.І.2008 г. по т.д. № 51/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която се отхвърлени: иск за неустойка за неизпълнение на задължението за запазване основния предмет на дейност на приватизираното дружество, иск за обезщетение за забавеното й плащане, иск за неустойка за неизпълнение на задължението за запазване размера на дяловото участие в капитала на приватизираното дружество и иск за обезщетение за забавено плащане, и е постановено друго, с което Е. ”Т” – гр. В. е осъден да заплати на А. за с. к. – гр. С. лв. – неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9.2 от приватизационния договор, със законната лихва и 146.87 лв. – обезщетение за забавено плащане и 12 750 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9.4 от приватизационния договор, със законната лихва и 146.87 лв. обезщетение за забавено пращане, както и разноски по делото, и държавна такса. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В последваща Молба сочи, че по задължението да не променя предмета на дейност, съдът е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон – чл. 119 ал. 2 вр. чл. 115 т. 2 ТЗ – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като решението противоречи на Решение № 10 669/ 30. ХІ.2005 г. по адм.д. № 8017/2005 г. на ВАС. Жалбоподателят счита, че по въпроса за налагане на двойна, дублираща санкция в случая за общо неразпореждане с дяловете и неустойката по чл. 9.4 от приватизационния договор, която е нищожна, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради противоречие на решението със съдебната практика – Р. № 807/ 6.ІІ.2006 г. по т.д. № 324/ 2005 г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. за с. к. – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове и е постановено друго, с което същите са отхвърлени, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С влязло в законна сила Решение № 2 от 8.І.2008 г. по т.д. № 51/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд е уважен иск за 12 750 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9.3 от Договора за неразпореждане от купувача на приватизираното предприятие с дяловете (забрана купувачът за срок от 3 години да прехвърля собствеността върху дяловете, както и правата и задълженията, произтичащи от договора) и иск за 146.87 лв. – обезщетение за забавеното й плащане.
С обжалваното решение съдът е уважил иск за неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9.2 от Договора – забрана купувачът да извършва или да допуска да бъде извършена промяна на основния предмет на дейност на дружеството, иск за обезщетение за забавено плащане и иск за неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 9.4 от договора – купувачът да не намалява дяловото си участие в капитала на дружеството под 75%, освен след писмено разрешение на АСлПК, и иск за обезщетение за забавено плащане. Изложил е съображения, че задължението по чл. 9.2 от Договора е фактически въпрос, който не зависи от вписването, че върху ответника е тежестта да докаже, че дружеството и след приватизацията е продължило да извършва същата дейност, каквито доказателства не са представени, нито доказателства да се пречи на купувача да извършва дейността, поради което е уважен искът за неустойка по чл. 9.2 от Договора. За да уважи иска за неизпълнение на задължението по чл. 9.4 от Договора, съдът е приел, че купувачът е продал закупените 4222 дяла, с което е намалил дяловото си участие под предвидените в Договора 75% и с уговореното от страните в чл. 10.1.а, че неустойка се дължи при неизпълнение на което и да е от задълженията по чл. 9.2, чл. 9.3 и чл. 9.4 от Договора, е уговорена неустойка за неизпълнение на всяко от трите посочени задължения. Съдът е изложил, че щом неизпълнението на задължението по чл. 9.3 представлява и неизпълнение на задължението по чл. 9.4, за да е основателно възражението, че може да се търси неустойка само за неизпълнение на първото, а не едновременно за неизпълнение на първото и на второто задължение, трябва да са идентични хипотезите, при които са уговорени неустойките, като дължимостта на неустойките е породена от различни юридически факти и е без значение, че са възникнали едновременно, но като различни последици на едно правно действие на ответника.
От изложените от жалбоподателя разрешени от съда процесуалноправни въпроси, може да се изведе релевантният за спора въпрос, който е материалноправен въпрос и който е за приложението на чл. 20 ЗЗД и създадения от закона правен режим на тълкуване на двустранните договори. Въззивното решение противоречи на постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК: Р. №81/7.VІІ.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. и Р. № 89/ 17.VІІ.2009 г. по т.д. № 523/ 2008 г., които решения се включват в практиката по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тази практика е в смисъл, че при съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, включително относно санкциите, уговорени за неизпълнение на задълженията, поети от купувача с приватизационния договор, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване съобразно въведените в закона – чл. 20 ЗЗД – критерии, включително относно съдържанието на използваните в договора понятия.
По изложените съображения е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 665 от 3. ХІІ. 2008 г. по гр.д. № 228/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Т. Г. П. – Е. с фирма “Т” – гр. В. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр.22/28. ХІ.2008 г.), да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 515.87 лв., след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната му жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: