ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 178
София, 06.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1055/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” ЕАД – гр. С. срещу Решение № 201 от 22.VІІ.2009 г. по гр.д. № 299/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 298 от 13.ІV.2009 г. по гр. №. г. на Сливенски районен съд, с което е уважен предявеният от Г. П. Ч. – от гр. С. срещу “Т” АД – гр. С., иск за признаване за установено, че е погасено по давност вземането на “Т” ЕАД срещу Е. А. Ч. – поч. на 31. ХІІ.2002 г., по изпълнителен лист от 8. ХІ.2002 г. по гр.д. № 2144/ 2002 г. на СлРС за 1 754.95 лв. – топлинна енергия за периода 1.ІІ.1999 г. – 31.І.2001 г., със законната лихва от 16. Х.2002 г. и за 210.94 лв. – изтекли лихви, и искът по чл. 254 ГПК (отм.) е отхвърлен. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 115 ал. 1 б. ”ж” и чл. 116 б. ”в” ЗЗД, поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като възивният съд се е произнесъл по съществения материално – правен въпрос за прекъсването и спирането на погасителната давност, в противоречие с установената съдебна практика – ППл ВС №3/1980 г., която е в смисъл, че по време на изпълнителния процес за вземането, давност не тече, като не се прави разграничаване между основанието за издаване на изпълнителен лист – съдебно или несъдебно изпълнително основание. Иска да се допусне до разглеждане касационната жалба.
Ответницата по касационната жалба Г. П. Ч. – от гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 254 ГПК (отм.), който иск е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 254 ГПК (отм.), и да го отхвърли, въззивният съд е приел, че по издадения по гр.д. № 2144/2002 г. на СлРС срещу Е. А. Ч. изпълнителен лист за 1754.95 лв. – неплатена топлоенергия за периода 1.ІІ.1999 г. – 31.І.2001 г. и за 210.94 лв. – изтекли лихви, е образувано изп.дело № 319/ 2002 г. на СИС при СлРС, по което до 31.І.2003 г. са извършени изпълнителни действия, прекратено на 20.VІІІ.2007 г. на основание чл. 330 б. ”д” ГПК(отм.). Съдът е посочил, че на 31. ХІІ.2002 г. длъжникът Е. А. Ч. е починал, че по искане на взискателя през 2002 г. е образувано изп.дело № 177/ 2008 г. на ЧСИ срещу същия длъжник, по което на ищцата е връчена на 28.ІІІ.2008 г. покана за доброволно изпълнение, като не може да се приеме, че давност не тече за периода от 31.І.2003 г. (последното изпълнително действие по изп.д. № 319/2002 г.) до 2.VІІІ.2007 г. (когато е прекратено изп.д.), тъй като взискателят през този период не е предприел изпълнителни действия и не може да черпи права от своето бездействие и прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 330 б.”д” ГПК (отм.), настъпва по силата на закона и постановлението на съдебния изпълнител за прогласяване на прекратяването, констатира едно настъпило вече прекратяване. Съдът е обосновал, че съгласно практиката на ВКС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането, но неправилно първоинстанционният съд е приел, че давността не е текла от 31.І.2003 г. до 2.VІІІ.2007 г., когато е прекратено изп.д. № 319/2002 г., тъй като в случая ППл на ВС №3/1980 г. не се прилага, защото се отнася за изпълнителни листове, издадени на основание влезли в сила съдебни актове, които имат СПН, а не на основание чл. 237 ГПК (отм.).
Изложените от жалбоподателя въпроси, разрешени от въззивния съд: изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б. ”в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД до прекратяване на 20.VІІІ.2007 г. на изп.дело № 319/ 2002 г. и към датата на предявяване на иска по чл. 254 ГПК (отм.) погасено ли е по давност вземането, са релевантни за делото, тъй като от решаването им му зависи изходът на спора. Тези въпроси въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена и в ППлВС №3/ 1980 г., която е в смисъл, че всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е основателно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 201 от 22.VІІ.2009 г. по гр.д. № 299/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 39.30 лв., в противен случай делото ще бъде прекратено.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: