ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
София 28.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 375/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. С. срещу Решение № 388 от 30. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено Решение № 471 от 3.VІ.2008 г. по гр.д. № 2814/ 2008 г. на Пернишки районен съд и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете, предявени от О. П. срещу “М” О. – гр. П. за сумата 7 091.24 лв. – стойност на платени без основание стоки по три фактури, със законната лихва, с оплакване за нарушение на материалния закон. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: налице ли са предпоставките на чл. 55 ал. 1 ЗЗД, който се решава противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят излага, че въз основа на изключението, предвидено в Наредба за възлагане на малки обществени поръчки – с оглед стойността на доставките възложителят може да не сключва писмен договор и да докаже сделката с първични платежни документи, съдът неправилно е приел, че не е налице липса на основание и че претенцията е неоснователна. Жалбоподателят сочи, че съдът, като е обосновал въз основа на представените фактури, че между страните са съществували трайни търговски отношения по договор за покупко-продажба на строителни материали, неправилно е приел, че плащането е извършено при наличие на облигационна връзка, че престацията е дадена основателно и не е налице начална липса на основание. Жалбоподателят поддържа, че това противоречи на съдебната практика – на решения на Софийски окръжен съд: Р. № 236/24.ІІІ.2008 г. по гр.д. №1283/2007 г., Р. № 357/19.V.2008 г. по гр.д. №1267/2007 г. и Р. № 605/6. Х.2008 г. по гр.д. № 477/ 2008 г. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ”М” О. – гр. П. оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество основателността на жалбата по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед посочения от жалбоподателя правен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, и съобразно данните по делото, може да се изведе материалноправният въпрос, разрешен от съда и той е: може ли да се иска на отпаднало основание – чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД – връщане на цена, авансово платена по сключен договор, развален поради неизпълнение. Този въпрос е съществен, защото от решаването му зависи изходът на делото.
Въззивният съд, за да отхвърли иска за връщане на авансово платена цена след разваляне на договор за продажба, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, е приел, че страните са обвързани с облигационна връзка по договор за покупко-продажба, че ответникът е доказал основанието на претендираните суми – сключване на договора и дължимостта на сумите, като насрещни престации, следователно има валидно правоотношение към момента на плащането и не е налице начална липса на основание, поддържана от ищеца.
Така разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, изразена и в ППлВС №1/ 1979 г., която е в смисъл, че на отпаднало основание – чл. 55ал. 1 пр. 3 ЗЗД – може да се претендира връщане на авансово платена сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да се уважи на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
След внасяне от жалбоподателите на следващата се държавна такса делото следва да се насрочи за разглеждане на касационната жалба по същество.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 388 от 30. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г. на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 141.82 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: