ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
София 09.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 982/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за следпривати – зационен к. – гр. С. срещу Решение от 16.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1414/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение №117 от 6.І.2009 г. по гр.д. № 1277/ 2007 г. на СГС в частта, с която е уважен иск за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г. за 476 457.28 лв. и иск за обезщетение за забавено плащане за 18 207.02 лв. и в частта за присъдени разноски 13 000.47 лв. и държавна такса, и е постановено друго, с което исковете в посочената част са отхвърлени, и първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е уважен искът за неустойка за 128 845.22 лв., като въззивният съд е присъдил и разноски по делото. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени, и в частта за разноските, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и за необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по иска по чл. 92 ЗЗД, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос: следва ли при поето от купувача по приватизационен договор задължение да изпълнява програма за трудова заетост, да се отчитат като изпълнение назначени лица по граждански договори. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд е решил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС: Р. № 193/1.ІV.2008 г. по т.д. № 849/2007 г., Р. № 898/20. ХІІ.2007 г. по т.д. № 494/2007 г., Р. № 200/11.VІІ.2008 г. по т.д. № 724/2007 г. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД жалбоподателят счита, че въпросът: има ли доказателствена сила известие за доставяне, връчено на ответника съгласно Закона за пощенските услуги, когато не е посочено качеството на лицето, което го е подписало за получател, съставлява материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “Р. -. п. К.” АД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността по същество на касационната жалба и не излага становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила и е отменено първоинстанционното решение, с което за посочените суми са били уважени осъдителни искове, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По искането за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка по чл. 92 ал. 1 ЗЗД:
Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос: следва ли при поето от купувача по приватизационен договор задължение да изпълнява програма за трудова заетост, да се отчитат като изпълнение сключените граждански договори, е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора. Като е отчел за изпълнение сключените от купувача на приватизираното п. граждански договори, въззивният съд е решил въпроса в противоречие с приетото от ВКС в решения: Р. № 193/1.ІV.2008 г. по т.д. № 849/2007 г. и Р. № 898/20. ХІІ.2007 г. по т.д. № 494/2007 г. Налице е въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, на което основание следва да се допусне касационно обжалване. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като по посочения въпрос не е налице практика на ВКС, съдържаща се в съдебни актове, които съставляват задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По искането за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД:
По разрешения от съда процесуалноправен въпрос за удостоверителната доказателствена сила на известие за доставяне и изискванията, за да се породи същата с оглед редовността на връчването му на получателя, е налице съдебна практика. Затова не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Очевидно има противоречива съдебна практика по този въпрос, с оглед приетото от въззивния съд, че не е налице надлежно връчване, когато известието за получаване е подписано от лице, на което е посочена само фамилията и не е отбелязана връзката му с ответника. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 16.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1414/ 2009 г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени: иск за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г. за 476 457.218 лв. и иск за обезщетение за забавено плащане за 18 207.02 лв., присъдени са разноски и държавна такса, както и в частта, с която са присъдени разноски за въззивното производство.
УКАЗВА на жалбоподателя АСлПК – гр. С. в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса 9893.28 лв. за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да представи доказателства затова, при неизпълнение на което жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: